Выбрать главу

Моята майка не ми даде никакво обяснение. Просто каза, че няма пари и следователно не мога да се омъжа за Майкъл Тъфи.

Молих я да се върне и да говори отново, но тя отказа. Заплаших, че ще избягам с него. Двамата с Майкъл бяхме създадени един за друг. Нищо не можеше да ни раздели. Какво значение имаха семействата ни? Какво значение имаха парите?

Когато го потърсих, за да планираме бягството ни, него го нямаше. Беше се върнал в Америка.

Знаех, че никога повече няма да го видя. Никога.

Плаках, вих от болка, скубах косите си, блъсках главата си в стената, докато баща ми и братята ми наистина се уплашиха. Месеци наред стоях заключена заедно с майка ми в къщата и белех картофи, докато ръцете ми започнаха да кървят. Търках плочите на пода, докато коленете ми станаха на рани.

Никога повече не проговорих на леля ми и избягвах да говоря за нея с другите, когато ме питаха.

Минаха пет години, болката ми утихна и се притъпи. Стигнах до разбирането, че бях благословена с привилегията да изпитам такава рядко срещана любов, и в същото време проклинах, защото тази любов ме разби и ме превърна в същество, неспособно да приеме нищо от онова, което стоеше пред него, нищо от бъдещето, което щеше да последва. Колкото до брак – самата идея за него се превърна в обида. Въпреки че част от мен знаеше, че това е неизбежно, едно нещо бе абсолютно сигурно. Никой и нищо повече нямаше да може да се сравни с любовта ми към Майкъл Тъфи. Никога.

Той си бе отишъл, но споменът за него ме бе белязал завинаги.

КОМПРОМИС

Не може винаги да получаваш толкова захар, колкото ти харесва.

СЛАДКИШ С РЕВЕН8

Наберете ревен и го нарежете на ситно, на парченца около четвърт инч9 – на око. Когато е пресен, може да го сложите в сладкиша суров. Ако бъде набран през август, когато е по-жилав, аз обикновено пълня една тенджера с вода, слагам я да заври на огъня с малко захар, докато приготвям тестото, и потапям ревена да омекне. Пресейте 10 унции10 (300г) брашно с половин чаена лъжичка сол, сетне го разбъркайте с две супени лъжици захар. Вземете 4 унции (120 г) масло, направете го на трохи и го размачкайте в брашното с пръсти. Разбийте едно яйце с две супени лъжици мляко и го смесете с тестото. Изсипете го, като оставите малка част за покриване, в добре набрашнена тавичка с дебелина един инч (ок. 2,5 см), сетне сложете върху него ревена и захар, колкото ви се харесва. Аз обичам да ми е сладко и слагам по три супени лъжици. Джеймс го предпочита по-кисел, но аз слагам една лъжица допълнително за всеки случай, за да не го отровя. Покрийте с останалото тесто като капак и го сложете във фурната при средно висока температура за около час.

Четвърта глава

В Ню Йорк човек може да си купи всичко освен ревен. О, не, всъщност можете да го намерите консервиран през цялата година. Кремаво-розов, твърд, с дебели пръчки, но всеки ирландец ще ви каже, че това си е чиста загуба на време. Онова, което искам аз, са вретеновидните пръчки, които обикновено растяха диви на поляната зад къщата на баба и дядо. Горчивите зелени листа и киселото червено стъбло постепенно отстъпваха място на бяло връхче. Бяха много кисели, но с повече захар придобиваха уникален екзотичен вкус.

Започнах да преглеждам рецептите на баба. Беше болезнено да съживя всички нейни ястия отново – и това ми показа колко неподготвена съм за тези спомени. Докато препрочитам моя раздърпан стар бележник, мога да я чуя как ми говори между мерките и начините за готвене на продуктите, сякаш е тук. Но тя е в състояние да даде отговор само на въпросите, на които вече знаех отговорите. Като например на колко грама е равна една чаша захар. Милата ми баба не е тук, за да отговори на единствения въпрос, който наистина искам да я питам – и той е какво мисли тя за Дан. Чудя се дали Бернадин щеше да ми каже, че сме родени един за друг, а когато се чувствам неуверена, копнея баба да е тук с мен. Ако можеше само да ми каже своето мнение, мисля, че това щеше да ми помогне. Предполагам, че се нуждая от още някого, за да се почувствам уверена. Знам, че не е възможно, и може би това е причината да избера да чуя мнението на единствения човек, който не бе в състояние да ми го даде.

Сега, докато пренареждам и подреждам апартамента си и сортирам купищата багаж и 6оклуци, които бях пренебрегвала с години, мисля за този проект за готварска книга, за да забравя факта, че Дан иска да се преместим в Йонкърс.

Да беше Хемптънс, разбирам, няма проблеми. Бруклин? Да, става. Бронкс? Може би. Но Йонкърс?