По-голямата сестра на мама – леля Ан, беше моята спасителка. Заклета стара мома, тя бе заминала за Америка през 1910 година и бе станала шивачка на богат американец от висшето общество. През тридесетте си години беше вече „милионерка“ – в нашите, поразени от бедността времена, това бе определението за човек, който притежаваше повече от едно палто.
Леля ми разказваше за Ню Йорк. Тя четеше книги и водеше безгрижен живот с много пари и без мъже, за които да се грижи. Винаги се радваше на моята компания и често молеше мама да остана с нея през нощта. Прекарвахме вечерите си добре, допадахме си във всяко отношение. Правехме си вкусни картофени палачинки, мажехме ги с масло, а върху него слагахме сладкото от цариградско грозде на мама, после ги ядяхме лакомо, докато обсъждахме с пълни подробности новините и клюките за съседите. Ан ми разказваше страхотни истории за техните роднини в Америка; как синът на еди-кои си се оженил за еврейка, а друг бил убит, докато се боксирал с голи ръце в някакъв бар. На свой ред аз разкрасявах с кървави подробности скучните приказки за спорове между роднини относно земя и наследство. За мен къщата на леля Ан беше истински дворец, пълен с екзотични и красиви неща. Една ваза от тежко стъкло с цвят на котешко око, в която имаше една-единствена роза; хермелинов шал, две червени възглавници, украсени с ширити, копринено кимоно, избродирано с пауни и хризантеми.
Близостта и връзката ми с тази очарователна леля ме издигнаха над обикновените хора в нашето село. Със сигурност в собствените ми очи, както и в очите на заобикалящите ме ергени, които ме смятаха за една от най-фино изглеждащите девойки, сред все по-намаляващия брой бъдещи съпруги в нашата енория.
Лично на мен много ми допадаше да бъда поставена на пиедестал; имах дълги черни къдрици и деликатно чипо носле, вирнато надменно нагоре, Онези момци, които бяха достатъчно храбри да ме приближат, скоро биваха попарени от моята недостъпност. Смятах да напусна Аухад Мор в края на лятото Леля Ан поддържаше контакти с приятелите си в Америка и със сигурност щеше да плати пътуването ми през океана. Аз бях смела и авантюристична млада жена. Нямаше да емигрирам, за да оцелея, а заради успеха, и леля Ан беше моят модел за подражание. И това със сигурност щеше да стане, ако не бях се влюбила. Любовта променя всичко, но когато подобна подлудяваща страст те връхлети, промяната невинаги е за добро.
Тази нощ Ан не дойде е мен на забавата у Кити Конлан. Тя смяташе вдовицата за пълна глупачка, която забавлява младите хора в енорията с глупавите си игри на сватовничество. Освен това на мъжете бе позволено да пият и компанията беше смесена, а Ан не одобряваше тези контакти. Тя бе прекалено голяма моралистка, когато ставаше дума за пиене и любов. Сега, когато гледам назад, вече като възрастна жена, си мисля, че Ан невинаги е била толкова вярна на статута си „стара мома“, както парадираше. Най-вероятно в по-младите си години е била изоставена от някой любим. Това със сигурност би обяснило всичко, което се случи по-късно между мен и нея.
Гостната стая на Кити беше малка, огънят гореше буйно в огнището, така че многобройните гости трябваше да излязат на хладина във външния двор, за да не се опекат живи. Джо Кларк се върна от кратката си почивка и отново взе акордеона. Братовчедката ми Мае и аз се смеехме на разни любопитни истории, когато тя ме сръга в ребрата и кимна към вратата.
И в този миг почувствах, че едновременно летя и потъвам.
Стаята се разшири, стана огромна, а тълпата сякаш се отдръпна и стопи в ъглите, докато Майкъл вървеше право към мен. С всяка стъпка, която правеше, в мен се утвърждаваше убеждението, че той е по-силният и по-храбрият от двама ни, защото лично аз бях като закована за пода – не можех да помръдна. За миг си помислих, че на него въобще не му пука за мен, защото в противен случай сигурно също щеше да бъде парализиран. Той не каза нито дума, само протегна ръката си към моята, за да танцуваме. Когато ме докосна, през преминаха тръпки от изгаряща топлина и си помислих, че краката няма да ми се подчиняват Но това, слава Богу, не се случи.