В най-страшните си моменти все още се чудя дали не се омъжих за Дан само за да не остана сама. Чудя се също дали бракът е въобще по любов. Той може би е просто нещо като танц, който двама души изпълняват, докато живеят заедно в една и съща къща. Може би не е свързан с онова, което чувствам относно малките фобии или слабости на Дан, а с факта, че въобще знам за тях. Може би интимността не е просто да обичам всичко, свързано с него, а да знам всичко за него – и въпреки това да остана.
Това е последният ми шанс в любовта, не защото съм прекалено стара да срещна някой друг, а защото просто е време да спра да го търся. Да спра на тичам, да се надбягвам, да преследвам тази движеща се мишена, която наричам щастие, и да бъда щастлива с онова, което имам.
Дан не е правилният мъж, но не е и неправилният мъж. Той е просто мъж. Моят съпруг. Този, когото избрах в деня, в който го избрах, и точно сега планирам да продължа да го избирам през остатъка от живота си.
Междувременно смятам да удържа обещанието си и да прочета мемоарите на баба ми. Може би ще открия какво бе задържало Бернадин и Джеймс толкова дълго време заедно и може би моят брак с Дан ще бъде различен от техния, но точно толкова добър. Както и моето ирландско задушено.
Четиридесет и втора глава
Сватбата е съюз, който не се дава. Той се създава. Казват, че няма такова нещо като идеален брак, но всъщност има. Идеален брак е този, в който двама човека живеят заедно през по-голяма част от живота си, докато смъртта ги раздели. Онова, което го няма, е понятието лесен брак. А когато стане дума за любов, ние променяме мнението си, за да вярваме, че тя се случва лесно.
Когато една жена се омъжи по любов, тя често бива разочарована. Ако не го обичаш от първия миг, той има шанс да те изненада. Страстната любов много често достига своя връх прекалено рано. Аз стигнах своя връх прекалено късно. Никога не съм обичала Джеймс повече, отколкото го обичам сега, и ми се иска да бях изучила по-задълбочено добрите му качествата, когато беше жив. Или да бях си позволила да почувствам доброто, на което той беше способен. Да позволя на дарбите му да проникнат в мен. Те не успяха да намерят пътя си. Аз бях затворена за тях.
Можете да видите истината за това какво е бил един брак само когато погледнете назад към него. Но младостта гледа само напред. В самото начало аз се опитах да погледна в бъдещето си с Джеймс и не видях нищо. Тогава страстта ми изглеждаше прекалено важен елемент, а сега се чудя на акъла си. Чудя се, че макар да бях омъжена от десет години, очаквах целувката да има екзотичния вкус на първия ми портокал.
Онова, което научих, е, че истинска любов е само онова, което вие давате. Това е всичко. Тя е болка, удоволствие, вяра, саможертва и способност да издържаш, да правиш компромиси, тя е всички тези неща. Бракът е декларация, че ще направиш всички тези неща, и готовност да отвориш сърцето си и да ги приемеш. Химията? О, да, тя идва първа, преди всичко, но това е просто номер на природата, един много лесен трик. На нас с Майкъл не ни бе дадена възможността да я оставим зад себе си, затова си мислех, че страстта бе най-важната част от любовта. Сега, като гледам назад, знам, че мога да живея и без нея.
Разликите са онова, което осветява сърцата ни, а приликите са горивото, което ни кара да продължаваме: топлина, приятелство, съпричастност към мъката на другия – автентичните радост и болка да бъдеш човек. Зад усложненията и въпросите брачната любов е златото в центъра на камъка, след като огънят угасне. Може да минат години, за да намерим скритото съкровище, но нали имаме остатъка от живота пред себе си, за да го търсим? Във всеки случай търсенето е важното, а когато съкровището бъде открито прекадено лесно, как може да сте сигурни, че не е фалшиво?
Любовта не може да бъде дефинирана и така трябва да бъде. Ако сте сигурни, че я изпитвате, тя непременно ще бъде подложена на проверка. Любовта е неописуема, но не в красотата си, а в лукавите си противоречия.
Проблемите в любовта съществуват само за егоистите, за тези от нас, които подхранват с нея собствените си прищевки и удоволствия: онези, които искат да получат любов, се къпят в светлината, излъчвана от душата на другия. Ние всички искаме да видим собствената си красота, отразена в нечии очи; това са естествени тревоги, но тяхната слава е краткотрайна. Единственият вид любов, която си струва да имате, е тази, която вие сте готови да раздадете.
Любовта не ни „очаква там някъде“, както казваме често. Тя не ни очаква, тя е във вас. В собственото ви сърце: в онова, което сте готови да дадете. Всички ние сме способни на любов, но много малко от нас имат смелостта да я осъществят както трябва. Ние се страхуваме да дадем повече, в случай че другият не иска да ни върне нищо. В брака обикновено винаги единият може да обича, а другият не може. Джеймс ми даде любов, а аз ... ами, аз просто готвех и чистех. Никога не отблъсквайте любовта, нито я дисквалифицирайте, защото не идва от правилния човек в правилното време. Не омаловажавайте предложеното ви от нечие друго сърце. Ако той ви обича, задръжте тази любов и му я върнете в още по-голям размер. Ако сте безкористни във вашата любов, никога няма да съжалявате.