— Как се казва господарят ви? — продължих да питам аз.
— Педро Гонюис.
— Как можаха да ви нападнат посред града?
— Беше късно следобед и вече се беше почти стъмнило.
— Какво направиха с вас?
— Увиха ме в едно одеяло, отнесоха ме в една лодка и после ме доведоха дотук.
— И оттогава се намирахте все там, зад идолите?
— Да, и положението ми беше много лошо. Никой не идваше при мен. Никой не ми носеше храна. Не можех да спя, защото наоколо постоянно се чуваха крясъци и трополене, така че съвсем отслабнах. Щом пристигна в Макао, ще поискам тези негодници да бъдат наказани!
Едва не се засмях при думите й, че е «отслабнала» от глад, жажда и безсъние. Но все пак я съжалих. Запитах я:
— Имате ли роднини? Или може би сте женена?
— Аз съм девойка и никога не съм била женена. Баща ми и майка ми са мъртви, а другите ми роднини са ме забравили.
— Тогава ще се заема с вас и ще ви заведа при вашия господар или най-малкото ще наредя да бъдете заведена!
През време на този разговор джиахурът беше дошъл на себе си. Той не можеше нито да говори, нито да се движи, но ми хвърляше яростни погледи и можеше да се очаква, че в негово лице си бях спечелил враг, който не беше за пренебрегване. Обърнах се към хората му.
— Тази жена не е португалката, а само нейната слугиня. За нея португалецът няма да плати нито цент и аз я взимам със себе си, за да я пусна на свобода.
Чу се тихо, недоволно мърморене и един дори се осмели да противоречи:
— Тази жена е наша и никой не бива да я взима. Тя е жената на португалеца, защото е по-хубава от онази, която избяга.
Не биваше да позволявам да ми се налагат в никакъв случай, ако исках да се измъкна щастливо. Затова пристъпих съвсем близо до разбойника.
— Виждам по лицето ти и по кривите ти крака, че ти не си чиа-це [90], а татарин. Мислиш ли, че аз като ваш полковник, ще позволя един тао-та-це [91] да ме нарича лъжец? Или мислиш, че ще те поваля по-мъчно от джиахура, който е с две глави по-висок от теб?
Хванах го за гърлото и за крака над коляното, издигнах го високо и го захвърлих към стената, за да го обезвредя.
— Много добре, Чарли! — каза Търнърстайк. — Да ви помогна ли в тази игра на топка? Ударът на този човек ме предразположи много към такива забавления.
— Не е нужно, капитане, защото мисля, че тези добри хорица вече ще ни слушат.
И действително, ясно се виждаше, че им бях въздействувал.
— Елате по близо! — заповядах на двамата китайци, които бяха командували лодката. Вашата лодка чака ли още вън, пред Куанг-ти-миао?
— Да, господарю.
— От колко дни сте тук?
— Три дни.
— Колко ще останете още?
— Ти искаш да ни изпиташ, защото във всеки Куанг-ти-миао можем да оставаме само по четири дни.
— Добре. Пригответе се, за да ни отведете до реката.
— Нападение на някой кораб ли ще заповядаш да извършим?
— Не. Вие прекъснахте пътуването ни и затова ще ни откарате до Куанг-чой-фу.
— Подчиняваме се!
Взех една от свещите и отидох зад трите статуи. Зад гърба на Куанг-ти имаше врата, която водеше в тясно, тъмно помещение — навярно склад за инвентара на храма, защото вътре освен изкуствените венци и гирлянди намерих много фенери от восъчна хартия, тави за тамян, тъпани и даже един барабан с китайска конструкция. Там бяха държали затворена холандката.
— Капитане, донесете тук пленника! — казах му аз.
— Well, в тази каюта ли ще го затворите?
— От предпазливост. Не можем да го вземем, а не е разумно и да го оставим да лежи така, което, вярвам, лесно разбирате.
Той хвана джиахура за яката и го довлече при мен. Оставихме го в помещението, а после аз го заключих и взех ключа.
Хората на Дракона наблюдаваха всичко това спокойно. Сега обаче един от тях ме запита:
— Какво ще заповядаш да направим с джиахура? Кой ще съобщи за пленяването му на Кианг-лу — ти сам или ние? Аз съм Инг-па-цунг [92] на нашата група и би трябвало да го отведа в Ли-тинг [93], ако ти сам не отиваш там.
Ли-тинг е малък град на Пе-кианг [94] и е прочут с развъждането на бели риби. Значи там трябваше да се търси Кианг-лу.
— Имам по-важна работа — отвърнах аз, — джиахурът ще остане тук до утре, а после ще го откарате завързан при Кианг-лу.
— Ще пристигне ли дотогава при него рапортът ти? Цианг-ки-ума [95] държи строго за точността.