— Разбира се. Много е възможно младият офицер да е освободил джиахура, който в такъв случай положително е решил да ни преследва.
— Какво да правим, Чарли? Тези хора на Дракона тук, разбира се, ще им помагат.
— Трябва да се опитаме да спечелим преднина и после да ги обезвредим. Хванете се и вие за веслата. Ние сме по-силни от китайците.
— Well, ей сега ще им покажем как лодката може да хвърчи! Заповядах на хората да гребат по-усилено, а после и самите ние се заловихме, като по този начин бързината на лодката се удвои. След известно време стигнахме до устието на един страничен канал, в който заповядах да завият. След това дадох заповед да се загаси фенера. Лодкарите се подчиниха, макар да не разбираха много добре намерението ми.
— Към брега! — заповядах, когато навлязохме на известно разстояние.
Скоро носът на лодката докосна брега.
— Слизайте всички!
— Защо, господарю? — запита кормчията.
— Подчинявай се! Напред!
Китайците слязоха колебливо.
— Останете тук и не издавайте никакъв звук, докато не се върна да ви взема!
Хванах греблото, отблъснах с него лодката от брега и я отправих към отсрещния.
— Well done, чудесно, Чарли! — каза Търнърстайк. — Сега се отървахме от тези негодници. Но слушайте!
— Кианг! — извика някой от главния канал.
— Лу — отвърнаха лодкарите ни, въпреки моята заповед да мълчат.
Лодката, която бяхме чули да се приближава, беше стигнала до мястото, където двата канала се кръстосваха, и онези, които се намираха в нея, искаха да научат чрез лозунга в коя посока бяхме отишли.
— Издадени сме, Чарли. Какво да правим? — запита капитанът.
— Бързо на брега и тримата, а после ще изчакаме, за да видим с кого имаме работа!
Завързахме лодката за един памуков храст, който растеше на брега, и слязохме.
— Голяма ли е опасността, господине? — запита ме холандката тихо.
— Сега ще видим — отвърнах.
— Аз не се страхувам. Дайте ми един прът или гребло и ще из-почукам всичките така по главите, че после ушите им дълго време ще има да бучат.
Това свидетелствуваше за извънредно голямата храброст на холандката. Всяка друга би паднала в несвяст от страх при това положение.
— Отлично, госпожице Келдер! Веслата вече са готови. Вземете едно и ако наистина говорите сериозно, гледайте да улучвате винаги главите им.
— Не се безпокойте! Сега ще покажа на тези хора колко здрави са ръцете на една холандка.
В този миг шумът на греблата се чу съвсем наблизо.
— Кианг! — извикаха още веднъж преследвачите ни.
— Лу — отвърнаха нашите гребци от отсрещния бряг. Лодката спря при тях.
— Къде е вашият чуан? — чух да пита гласът на джиахура, който познах веднага.
— На отсрещния бряг.
— Къде е та-иинът [96] с жената и приятеля си?
— И той е там.
— Защо напуснахте чуана си?
— Така заповяда йеу-ки.
— Той не е йеу-ки. Откраднал е знака на полковник, но сега ще трябва да го върне и след това да умре. Чакайте тук!
Лодката се отправи към нас. Не беше разумно да бягаме, защото не познавахме терена, прорязан от много канали. Трябваше да се браним и аз нямах намерение да ги оставя да слязат безпрепятствено на нашия бряг.
— Стойте! — извиках срещу тях. — Не може да слезете тук.
— Това е той! Напред! Убийте го!
Съзрях великанската снага на джиахура посред лодката. Тя се спря до брега и няколко души скочиха. Бяхме вдигнали веслата. Два удара, после още два — и ние се освободихме от тях.
— Вземете веслата и пребийте тези американски разбойници! — заповяда монголецът.
Самият той остана в лодката. Останалите наскачаха срещу нас. Трима от тях се хвърлиха върху мене. Те замахнаха едновременно. Ударът ми посрещна първия от тях, но не можах да отблъсна едновременно с това и другите двама. Едно весло се стовари върху лявото ми рамо. След това бях хванат откъм гърба.
— Дръж го здраво! — извика джиахурът.
С бърз скок той се намери на брега. Разтърсих двамата дребни китайци, които се бяха уловили за мен, но не можах да се освободя навреме. Джиахурът не можеше да си служи добре с из-кълчената дясна ръка, но в лявата блестеше нож. Наведох се настрани и острието мина до ухото ми. Хванах го веднага за гърлото и за ръката, но в същото време двамата се нахвърлиха отново върху мен, спънах се в едно гребло, което бяхме захвърлили, и бях повален на земята. Ножът на монголеца вече се издигаше над мен.
— Умри, йен-джин [97]! — извика той.
В същия миг обаче върху неговата ръка се стовари силен удар и аз намерих време да се изправя. Моят спасител беше холандката.