Щом влязохме в селото, той веднага поиска да му се яви старейшината. И гласът, и видът му подсказваха, че е голям господар, затова старецът дотича веднага да види с какво може да му угоди. Танус му показа печата на ястреба и човекът се хвърли в краката му, сякаш пред него беше застанал самият фараон. И толкова силно заудря главата си в земята, че чак се уплаших да не се нарани. Помогнах му да се изправи и той ни заведе в най-хубавата къща в селото — собствената му мръсна колиба, от която трябваше да изхвърли цялото си домочадие, за да има къде да седнем.
Гостоприемният домакин ни нагости, след което двамата с Танус отидохме на брега. Краката ни стъпваха по най-ослепителния пясък, който някога съм виждал, но ние побързахме да се потопим в топлите води, за да се измием от потта и праха на пустинята. Пред нас заливът беше затворен от назъбените коралови рифове, вървящи успоредно на брега; зад гърба ни се издигаха непристъпни планини, лишени от всякаква зеленина, които опираха чак в искрящото синьо небе.
Морето, планините и небето се съчетаваха във величествена гледка, но уви, не ми остана време да им се насладя, защото скоро откъм морето се зададе малката рибарска флотилия. Пет изкорубени лодчици с платна от палмови листа се промъкнаха между рифовете и наближиха брега. Толкова бяха натоварени с хора, че се страхувах да не потънат.
Винаги съм изпитвал някакво страхопочитание пред безграничната щедрост на боговете и всевъзможните форми, които тя може да приеме. Затова, когато рибарите изхвърлиха на брега купищата риба, блестящи на слънчевите лъчи с цветовете на дъгата, аз веднага се завъртях около тях и започнах да ги разпитвам за всички видове, които се показваха пред очите ми. Жалко, че нямах със себе си нищо, на което да запиша чутото.
Щом лодките бяха разтоварени, аз скочих в една от тях и запушвайки нос пред непоносимата воня на риба, докато малкият платноход излизаше от кораловия залив, махнах за довиждане на Танус. Той трябваше да остане в селото, докато се върна с всичко нужно за следващия етап от плана ми. Не исках да го разпознаят там, където отивах. Задачата му сега беше да държи под око рибарското село и да не позволи на никого да влезе във връзка със Свраките в пустинята и да им съобщи за господаря със златните коси и печата на ястреба.
Скоро вълните подхванаха лодката ни и докато тя гордо надигаше нос над пенестите им гребени, кормчията пое право на север, покрай сивия, пустинен бряг. Пътят не беше дълъг и още по здрач платноходът ни навлезе в спокойните води на пристанището на Сафага.
Хиляда години откакто Сафага е отправна точка за всички египетски търговци, тръгнали за страните на изтока. И сега от малката ни лодка можех да различа на хоризонта силуетите на далеч по-големи съдове, с които се осъществяваше връзката между страната ни и арабските пристанища.
Когато слязох на брега, вече се беше стъмнило и като че ли никой не забеляза пристигането ми. По поръчение на господаря Интеф бях посещавал често града, така че го познавах добре и не ми беше трудно да се оправя из тесните му улички. По това време те бяха пусти и само от кръчмите долиташе весела глъч. С бърза крачка се отправих към дома на търговеца Тиамат. Той беше богат човек, домът му беше най-големият в целия град и пред вратата му пазеше въоръжен роб.
— Кажи на господаря си, че е дошъл лекарят от Карнак, който навремето спаси крака му — наредих му аз и след миг на вратата се показа самият домакин да ме посрещне. Явно жреческото ми облекло доста го изненада, но за щастие той с нищо не се издаде, нито пък спомена името ми пред роба. Заведе ме в оградения си двор и едва тогава си позволи да възкликне:
— Ама наистина ли си ти, Таита? Чух, че Свраките са те убили край Елефантина.
Тиамат беше представителен мъж на средна възраст с открито, интелигентно лице и остър ум. Преди няколко години го бяха докарали на носилка. Свраките били нападнали и разграбили кервана му. Понеже го сметнали за мъртъв, го оставили да лежи край пътя, където го открили пътуващи търговци. С моя помощ се възстанови, дори успях да спася крака му, започнал да гангренясва. Но оттогава накуцваше.
— Радвам се, че малко преждевременно са те писали мъртъв — засмя се и плесна с ръце.
От къщата излязоха роби, които ми поднесоха чаша студен шербет и табла с фурми и смокини.
Поговорихме си и Тиамат тихо ме попита:
— Може би имаш нужда от нещо? Какво мога да направя за теб? Знаеш, че ти дължа живота си. Моят дом е и твой дом. Всичко, което имам, е твое.