Всичко това неудържимо ме теглеше към дома, пък и разбирах, че Танус наистина няма повече нужда от мен. Мястото ми беше отново край моята господарка. Но, разбира се, да покажа радостта си от предложението, би накърнило сериозно славата, която си бях извоювал през последния месец — а това също не трябваше да допускам.
Най-накрая се оставих да бъда убеден и като се опитвах да прикрия задоволството си, започнах да се готвя за път.
Танус беше заповядал на Кратас да се върне в Карнак, за да доведе подкрепления за предстоящия поход в пустинята Гебел-Ум-Бахари. За да съм в безопасност, до Карнак щях да пътувам с него. Но да се разделиш човек с Танус, не се оказа лесна работа. На два пъти напусках дома на Тиамат, за да се присъединя към Кратас, който ме чакаше извън града, и двата пъти Танус ме викаше обратно, за да ми предаде ново послание до господарката ми.
— Предай й, че мисля за нея всеки ден, всеки час!
— Това вече си го казал.
— Кажи й, че в сънищата си виждам само красивото й лице.
— И това също. Мога да ти ги повторя дума по дума. Няма ли да измислиш нещо ново?
— Кажи й, че дълбоко вярвам във видението ти…
— Кратас вече отдавна ме чака. Ако ме държиш при себе си, как да й предам посланието ти?
— Кажи й, че всичко, което правя в този живот, е за нея. Всяка глътка въздух, която… — тук той замлъкна и ме прегърна. — Таита, чудя се дали ще преживея още един-единствен ден без нея.
— Петте години ще минат като ден — уверих го аз. — Но когато отново я видиш, честта ти ще бъде възвърната и ти отново ще си заел полагащото ти се място. Тогава тя ще те обича повече от всякога.
Той ме пусна и ми заръча:
— Да се грижиш за нея тъй, както и аз бих се грижил на твое място. Хайде, сега бързай! Нека възможно най-скоро се завърнеш при нея.
— И аз това ти разправям от един час, ама кой да слуша! — отвърнах му малко хапливо и повече не се обърнах назад.
Малкият ни отряд прекоси пустинята и стигна Карнак за по-малко от седмица. Опасявах се, че Расфер и господарят Интеф може да ме открият, затова се задържах в многообичания си град само толкова, колкото ми беше нужно да намеря подходяща галера в моята посока. Кратас остана да изпълнява заповедта на Танус и да набира от елитните бойни части на фараона необходимите хиляда души, а аз се качих на галерата и отплавах на юг.
През целия път се радвахме на северния вятър и само дванадесет дни след като напуснахме Тива, навлязохме в пристанището в източната част на Елефантина. Отново се бях облякъл в жреческите дрехи и когато стъпих на брега, никой не ме позна.
За един малък меден пръстен наех лодка, която да ме откара до острова, и лодкарят ме остави точно пред стълбите, водещи до градинката на господарката ми. Докато изкачвах стъпалата, имах чувството, че от вълнение сърцето ми ще изскочи. Не бях виждал господарката си от толкова дълго време. В такива мигове за сетен път се уверявах колко са силни чувствата ми към нея. Сигурен бях, че любовта на Танус е като лек бриз в сравнение с урагана, който бушуваше в душата ми.
На входа ме пресрещна една от чернокожите робини на Лострис, която се опита да ме спре.
— Господарката ми не е добре, твоя святост. При нея е дошъл друг лекар и няма да може да те приеме.
— Ще ме приеме — срязах я аз и свалих перуката си.
— Таита! — изпищя тя от ужас, падна на колене и направи с ръка знака срещу злото. — Но ти си мъртъв. Това не може да си ти, ти си привидение, дошло отвъд гроба.
Изблъсках я и се затичах към покоите на господарката. На вратата срещнах един от онези жреци на Озирис, които се пишат за лекари.
— Какво правиш тук? — попитах го, ужасен дори от мисълта, че някой от тези шарлатани се е навъртал около господарката ми. И преди той да ми отговори, му изкрещях в лицето: — Вън! Махай се оттук! Взиман си магиите и заклинанията и повече не се връщай.
След това се спуснах към леглото на господарката си.
Стаята бе изпълнена с тежка миризма на болен. Като видях в какво окаяно състояние е господарката Лострис, ме обзе силна тревога. Изглеждаше ми, сякаш се е смалила, а кожата й беше бледа като пепел. Спеше, а може би беше в кома — не бях сигурен. Това, което виждах, бяха тъмните сенки под очите й и пресъхналите й, напукани устни.