От раната рукна обилна кръв, която като перде закри дясното око на Танус, преди да потече надолу по лицето му. Той беше принуден да се отдръпне назад пред напора на противника си. Отстъпваше все по-назад и по-назад и отчаяно се опитваше със свободната си ръка да избърше кръвта, която му пречеше да вижда. На всички ни се струваше, че е неспособен да се отбранява, и ако стражите не ме държаха толкова здраво, щях да измъкна малката си, обсипана със скъпоценни камъни кама, за да му се притека на помощ.
Но дори и без мен Танус съумя да се измъкне от първата атака. Въпреки че врагът му успя да го нарани на две места — веднъж в лявото бедро и втори път в мускула на дясната му ръка, — той парираше най-опасните удари. Расфер не му даваше миг покой и той нямаше как да стъпи здраво на краката си, нито да избърше кръвта. Само след няколко минути Сет се беше задъхал от непрестанните си напъни и грухтеше като див глиган. На светлината на факлите безформеното му туловище лъщеше от пот; но яростните му атаки не отслабваха.
Въпреки че съм твърде посредствен с меча, разбирам нещичко от изкуството на онези, които го владеят. Толкова често бях наблюдавал Расфер при упражненията му, че познавах отблизо стила му. И затова знаех добре, че любимата му атака е хамсин, „атаката на пустинния вятър“. Тя подхождаше на животинската му сила и физика. Неведнъж го бях виждал да прилага хватката и сега само по движенията на краката разбрах, че ще я използва, за да победи своя противник само с един удар.
Отново се опитах да се освободя от стражите и с последни сили извиках на Танус:
— Хамсин! Бъди нащрек!
Помислих, че думите ми са заглушени от виковете на тълпата, защото Танус не показа с нищо, че ме е чул. Но по-късно той ме увери, че при затрудненото му положение и неспособността му да вижда именно моето предупреждение го е спасило.
Расфер отстъпи според класическата прелюдия на атаката, отпускайки за миг противника си, за да нанесе удара си по-добре. След което премести центъра на тежестта и нанесе удар с крак. Тласкан от инерцията, връхлетя с тялото си като един от онези грозни лешояди. В мига, когато двата му крака се отлепиха от земята, острието на меча му беше насочено към гърлото на Танус. Нищо не би могло да спре полета на смъртоносното острие — нищо, освен класическата защита, а именно ударът-ключ.
В мига, когато Расфер се готвеше да нанесе удара си, Танус, се завъртя и отскочи със същата сила като противника си. Хвърли се като стрела срещу Расфер. Когато се сблъскаха във въздуха, Танус удари меча му със своя и той се заби в земята. Хватката беше изпълнена превъзходно.
Усилията на двамата яки мъже се съсредоточиха върху бронзовия меч в ръката на Расфер и той нямаше как да издържи на страхотния сблъсък. Острието се прекърши и в ръката му остана само дръжката. За сетен път те се вкопчиха един в друг. Въпреки че мечът на Танус беше здрав, той не бе в състояние да го използва, защото противникът му го беше сграбчил в желязна хватка. И двете ръце на младия мъж, който стискаше здраво оръжието си в дясната, се оказаха зад гърба на Расфер и двамата мъже се бореха за надмощие.
Борбата е една от дисциплините, на които се учи всеки египетски войник. И сега, пленници на смазващите си прегръдки, съперниците започнаха да се въртят по сцената, мъчейки се да се съборят един друг. Зъбеха се един на друг, намираха слабите си места и се блъскаха с тежките забрала на шлемовете, еднакво силни, еднакво решени да победят. Публиката отдавна си даваше сметка, че на сцената се води истинска борба на живот и смърт. Питах се дали не им е предостатъчно видяното тази вечер, обаче жаждата им за зрелища беше неутолима и те искаха още и още кръв.
Най-накрая Расфер освободи ръката си от хватката на Танус. Все още държеше строшения си меч и с пречупеното острие се мъчеше да улучи противника си в лицето. Танус извърна глава, за да избегне удара, и мечът го улучи в бронзовия шлем. Като питон, който се увива около жертвата си, той използва момента да стегне хватката около гърдите на Расфер. Толкова силно го притисна към себе си, че лицето на противника му се покри с едри капки пот и почервеня от придошлата кръв. На Расфер му беше трудно да поема въздух и той отчаяно се опитваше да се измъкне. Силите му видимо го напускаха. Младият мъж обаче не отслабваше смъртоносната прегръдка и в един миг под огромното напрежение някакъв цирей на Расферовия гръб се спука и върху полата му потече жълта гной.
При спукването на цирея Расфер, който и без това вече се задушаваше, направи болезнена гримаса и за миг съвсем се отпусна. Танус го усети и удвои усилията си. Приведе се и го тласна нагоре, така че само петите му да се допират до земята. Противникът му загуби равновесие, а той отново натисна и го накара да отстъпи назад. Щом успя, напрегна сили и започна да влачи Расфер по сцената, насочвайки се към една от грамадните каменни колони. Известно време никои не можеше да проумее намеренията му, но внезапно Танус извъртя меча си хоризонтално и притисна дръжката му о гръбнака на Расфер.