— Изготви ми хороскоп тогава! — нареди той и нетърпеливо се надигна в леглото си.
— Сега ли? — попитах изненадано.
— Ами да! Защо не? След като не ми позволяваш да прекарвам нощите си другояче.
И най-неочаквано ми се усмихна. Трябваше да си призная, че макар и да се беше превърнал в кръвен враг на Танус и господарката ми, фараонът все повече ми харесваше.
— Ще трябва да си донеса свитъците от дворцовата библиотека.
— Имаме на разположение цяла нощ — успокои ме той. — Вземи всичко, което ще ти бъде нужно.
Денят и часът на раждането на нашия фараон са добре известни, а в свитъците, които донесох, бяха записани всички наблюдения върху небесните тела, извършени от петдесетина поколения астролози преди мен. Под любопитния поглед на фараона започнах да подреждам първата част от неговия хороскоп и преди още да съм свършил и наполовина, пред очите ми вече се оформяше, и то изцяло според звездите, образът му, точно такъв, какъвто винаги съм го знаел. Съдбата му минаваше под знака на голямата червена скитаща звезда, която наричаме Окото на Сет. Това е звезда на конфликти и несигурност, на смутове и войни, на тъга и нещастия и най-накрая — на насилствена смърт.
Но как да му кажа всички тези неща?
Трябваше да измисля нещо. На бърза ръка разказах накратко живота му — използвах някои подробно документирани факти заедно с други, известни на ограничен кръг хора, които бях научил от шпионите си в двореца и най-вече от дворцовия управител. След това продължих с обичайните уверения за добро здраве и дълъг живот, които всеки би желал да чуе.
Но на царя всичко това му направи голямо впечатление.
— Виждам, че славата ти не е незаслужена — отбеляза той накрая.
— Благодаря, Ваше Величество. Радвам се, че можах да ти бъда полезен.
След това започнах да прибирам свитъците си с мисълта, че е време да се оттегля. Вече беше много късно. Някъде отвъд стените на двореца бяха пропели първи петли.
— Чакай, Таита. Още не съм ти разрешил да си тръгнеш. Не си ми казал онова, което най-много искам да знам. Ще имам ли син и ще се запази ли династията ми.
— Уви, фараоне, звездите не казват нищо по въпроса. Те могат само твърде общо да посочат накъде тегне човешкият живот и каква ще е неговата съдба, но никога не говорят с подробности…
— Да, така е — прекъсна ме той, — но има и други начини да се види в бъдещето, нали?
Въпросът му силно ме разтревожи, защото усещах какво ще поиска. Затова се опитах да се измъкна, но явно той беше решен да стигне докрай.
— Ти ме заинтригува, Таита, и аз поразпитах за теб наоколо. Разбрах, че си посветен в тайнствата на Амон Ра.
Това наистина ме изненада неприятно. Откъде беше научил? Малцина бяха онези, които знаеха за езотеричните ми способности, пък и винаги съм се стремял да ги запазя в тайна. И тъй като не можех да отрека, предпочетох да си замълча.
— Видях гадателските плочки скрити на дъното на сандъчето ти — продължи той.
Аз изпитах известно облекчение, задето не се опитах да го лъжа. Примирено вдигнах рамене, знаейки добре какво предстои.
— Погледни в бъдещето — заповяда ми той — и ми кажи дали ще се сдобия с мъжки наследник и дали династията ми ще оцелее.
Правенето на хороскоп е проста работа, ако знаеш звездните конфигурации и присъщите свойства на всяко небесно тяло. Малко търпение и ако не си сбъркал в подреждането, винаги би могъл да предскажеш събитие, което да се сбъдне. Но да гадаеш бъдещето по плочките на Амон Ра, това е вече съвсем друго нещо. То отнема от жизнените сили на гадателя, изгаря дълбините на душата му и го оставя задълго изтощен и безпомощен. Затова нямах никакво желание да се заемам с това. Вярно е, че понякога се случва да ме убедят да използвам пророческите си способности, но после с дни не мога да се възстановя физически и душевно. Господарката Лострис, която е запозната с необикновената ми дарба, знае и за въздействието й върху мен, строго ми е забранила да се възползвам от нея — освен в много редки случаи, когато й потрябва на самата нея.
Но както сами разбирате, един роб не може да откаже нищо на своя владетел и затова с въздишка посегнах към дъното на сандъчето си, за да извадя кожената торбичка с плочките. Преди да я отворя, първо трябваше да стрия на прах тревите, необходими да се разтворят очите на душата, за да може тя свободно да гледа в бъдещето. Изпих така приготвения еликсир и зачаках да ме обладае онова познато, но и твърде неприятно усещане как излизаш сам от себе си. Скоро започнах да се унасям и да се откъсвам все повече от действителността, което беше знак, че е време да извадя плочките.