Хилгър кимна.
— И то трудна свръзка.
— А кой е главният герой? — поинтересува се Панчо.
Хилгър обърна очи към Демеер, подозираше, че вече се е досетил.
Демеер наистина отговори вместо него.
— Джон Рейн.
Панчо погледна към Хилгър.
— Свободният агент? Който премахна Уинтърс?
Хилгър кимна.
— Както и Калвър, и Гибънс. Заради тези загуби ми се наложи да дълбая надълбоко и да привлека грешка като Драно. Трудно се намират качествени хора.
Панчо извърна поглед към Демеер.
— Откъде знаеш?
Демеер поклати глава, за да покаже, че не разполага с никаква информация, до която и Панчо да няма достъп.
— Не знам, досетих се.
Панчо изпука пръстите си и се взря в Демеер, сякаш се опитваше да прецени дали да повярва на отговора му.
— Рейн… това е японският убиец, нали? — намеси се Гътри.
Демеер кимна.
— Наполовина е японец. Майка му е американка. Но изглежда като японец. Поне така съм чувал. Никога не съм го зървал. Не са много хората, които са го виждали.
— Аз съм го виждал — натърти Хилгър.
Третата поръчка на Хилгър към Докс беше да премахне Рейн. Двамата се познаваха от Афганистан и Хилгър разчиташе на тази връзка, за да може бившият снайперист да се доближи достатъчно и да си свърши работата. Той наистина успя да се приближи достатъчно, толкова много, че Рейн и Докс се обединиха и само за една година провалиха две операции на Хилгър. Нямаше нищо лично в това, никой не разбра какви са тези операции, но Хилгър претърпя значителни загуби. Освен всичко друго му се наложи да изостави хонконгското си прикритие и да се премести в Шанхай.
В края втората провалена операция Докс бе проснал Хилгър на земята със стол, хвърлен от върха на едни стълби. Можеше да е и по-зле — ако Докс беше подходящо въоръжен, Хилгър вероятно вече щеше да е мъртъв. Огромната синина от удара избледняваше цял месец. Но споменът остана ярък значително по-дълго. Хилгър не отричаше, че изпитва удоволствие, като си представя как скоро ще притисне Докс за информацията, която му трябваше.
Панчо продължаваше да се взира в Демеер. Мъжът с мексиканска кръв беше надежден боец, но лесно се поддаваше на чувството, че е пренебрегнат, и реагираше гневно.
Хилгър реши да предотврати евентуална караница.
— Демеер отговаряше за операцията, с която се опитахме да премахнем Рейн край Банкок. Ръководеше Уинтърс и местен екип. Така е разбрал. Досетил се е.
Стегнатото тяло на Панчо се отпусна леко.
— Как се провали?
— Не знаем всички подробности — отвърна Демеер. — Изглежда, Рейн е забелязал засадата, която му подготви Уинтърс, и е нападнал. Двама от местните се спасиха. Други двама Рейнс уби с нож. Уинтърс беше намерен в една алея с рани по ръцете, които очевидно е получил при самозащита, и с прерязана сънна артерия. Починал е от вътрешен кръвоизлив.
— Рейн е убил Уинтърс в шибаната борба с ножове? — удиви се Панчо. — Познавах Уинтърс. Беше тренирал кали на Филипините. Беше добър с ножовете.
— И Рейн е тренирал доста — обясни Хилгър. — Джудо. Бокс. Усъвършенствал е оръжията, докато е бил в специалните части. И има ужасно богат практически опит.
Панчо наведе глава и се замисли.
— Това притеснява ли те? — изгледа го Демеер.
Панчо отвърна на погледа му.
— Не.
На лицето на белгиеца се появи лека хладна усмивка.
— А би трябвало.
Панчо му се усмихна в отговор.
— Може би Рейн просто е извадил късмет. Или пък Уинтърс не е бил ръководен правилно.
— Както и да е — намеси се Гътри, — важното е, че Уинтърс беше добър.
Без да откъсва очи от Панчо, Демеер потвърди на перфектен английски с лек акцент:
— Страхотно го биваше.
— Ами Калвър и Гибънс? — попита Гътри.
— Бяха застреляни — отвърна Хилгър. — В обществена тоалетна в Манила, докато се опитвали да защитят агент, участващ в друга операция.
Панчо извърна очи към Хилгър.
— Значи искаш разплата. Да премахнеш Рейн.
Хилгър поклати глава.
— Искам да ми свърши една работа.
Панчо присви очи и стисна устни, като човек, който усилено мисли. Хилгър не знаеше дали бе объркан или разочарован, или и двете.
— Ако е свободен агент — предложи Гътри, — защо не го наемем чрез нашите канали?
— Има два проблема — обясни Хилгър. — Първо, не знам как да се свържа с него. Опитах се да го намеря, но дори не разбрах къде точно се намира. По едно време се знаеше, че е в Токио, после се чу, че заминал за Сао Пауло или Рио. Цялата информация е отпреди няколко години и се съмнявам да е още в някоя от тези две страни. Но дори данните ни да са още актуални, те няма да са ни достатъчни, за да продължим нататък. В Бразилия се намира най-голямата японска диаспора. Рейн ще изчезне в нея като игла в копа сено. Това важи с още по-голяма сила за Япония. Винаги се е стремял да не се набива на очи, но сега сигурно се е превърнал в призрак.