Допадаше ми, че го нарича „директора“ — на японски канчо — дори в негово отсъствие.
— Страхотно — отвърнах аз. — С удоволствие ще разгледам изложбата.
Тя се усмихна.
— Добре, защото отиваме натам.
Излязохме от залата с изложбата за модата и в дъното на коридора стигнахме до червено плюшено въже. Мария го премести да минем, върна го на мястото му зад нас и отключи една малка врата — заден вход, предположих. Когато влязохме, вътре беше прекалено тъмно, за да различа каквото и да е. Тя включи осветлението и затвори вратата.
Там бяха изложени едни от най–великолепните позлатени паравани, които бях виждал — огромни, навяващи силни чувства изображения на планини, езера и хищни птици. Позлатата възхитително отразяваше светлината. Някои от плъзгащите се врати стигаха чак до тавана. Дървените паравани създаваха илюзията, че гледаме през прозорец към градина, в центъра на която се издига стар кипарис.
— Поразително!… — бавно поклатих глава в почуда аз.
— О, grazie. Не отричам, че съм много горда с тази изложба.
— Напълно заслужено.
— Сега виждаш ли защо толкова много обичам директора Куросава?
— Да, струва ми се, че разбирам.
— Ето под ръководството на какъв човек ще работиш. Проявяваш ли интерес?
— Поласкан съм. Сериозно. Но мисля, че ще те разочаровам.
— Не трябва ли да ме оставиш сама да преценя?
— Тъкмо от това се боя — че преценката ти ще е такава.
Мария се засмя.
— Обикновено не греша за такива неща. А сега какво ще кажеш да ти изнеса индивидуална беседа? Отдавна не съм водила туристи и ще ми е приятно.
Прекарахме цял час само на нейната изложба. Останах удивен от познанията й за историята на изкуството и още повече от задълбоченото й разбиране за културните сили, довели до създаването на изложените творби.
— Какво още да ти покажа? — попита тя, когато излязохме в коридора. — „Дзен свитъци от периода Камакура“? „Укийо–е3 от периода Едо“? „Зората на японското изкуство“?
Усмихнах се.
— Когато ме водеше тук като малък, майка ми винаги ми задаваше същите въпроси. И аз винаги й отговарях, че искам да разгледам мечовете и доспехите.
Мария се засмя.
— Кой знае защо, ми е лесно да си го представя. Но в момента ремонтират залата „Одеждите на военния елит“ и експонатите временно са в хранилището. Все пак мога да ти ги покажа, ако искаш.
Слязохме по стълбището в мазето. За разлика от горните етажи, тук коридорите бяха тесни, таваните — ниски, и осветлението — оскъдно. Тази част от музея явно не беше предназначена за масова публика. Завихме в дъното на коридора и Мария пъхна ключ в обикновена ключалка на обикновена врата. После натисна електрическия ключ и аз я последвах вътре.
Помещението приличаше на пещера, в която са скрити съкровища — отрупани с артефакти лавици, грижливо подредени картини и щампи, безброй сандъци, съдържащи кой знае какво. Навлязохме в напомнящото на лабиринт пространство и накрая стигнахме до ъгъл, пълен с мечове и доспехи, които не бяха затворени зад стъклени витрини и бяха напълно достъпни.
— Не ви ли е страх, че някой може да ги открадне? — смаях се от привидната им незащитеност.
Тя сви рамене.
— Има нощна охрана. Пък и това е Япония. Някога чувал ли си за… ммм… обир в тукашен музей? А и никой външен човек не знае къде се съхраняват предметите, които не са експонирани. — Мария вдигна вежди. — Вече знаеш и ти, така че ако нещо изчезне, ще е ясно кой го е взел.
Отидохме при мечовете. Бяха десетина, всеки на дървена подставка. На горното ниво лежаха ножница коширае и ръкохватка цука, което предполагаше, че мечът е във вътрешен покой. Но разкошните лакирани ножници и ръкохватките цукаито, изработени от коприна и шагрен от кожа на риба скат, бяха само за бой. Самите оръжия се съхраняваха на долното ниво на стойките в ишрасая, обикновена дървена ножница, в която беше прибрано острието с монтирана дървена ръкохватка. Наблизо имаше някакви бели дрехи и две стъкленици, навярно с чоджи — смес от минерално и карамфилово масло и барут, предпазваща стоманата от ръжда и плесен. Тези мечове бяха невероятни и се зарадвах да видя, че се грижат добре за тях.
— Спомняш ли си някой от тях? — попита Мария. — Те са много отдавна в музея.