Разбирах го. Искаше ми се да се надявам, че е така. Твърде тънка сламка, върху която да се опиташ да изградиш доверие, но по-добре от нищо.
Все някакво начало.
Погледнах я.
— Докога ще останеш в града?
Дилайла се усмихна.
— Известно време, надявам се.
Протегнах ръка. Тя я пое и двамата се изправихме. После се запътихме към хотела.