Телефонът иззвъня и на следващата утрин, но никой не го вдигна. Анди Пътлър беше отпрашил с гълъбите. „Карцинома Езофаги“, бе казал патолога с димяща в устата цигара, сиреч рак на хранопровода. „Мнооого метастази, бе братче, къде си бил в гъбите толкоз време. Що не дойде по-рано?“
Никой не слушаше патологът, а той си работеше — сам, оплескан в кръв, въртеше скалпелът като че ли беше молив и рисуваше — да рисуваше само че розите му бяха прекалено кървави. И на вкус бяха такива. Казват, че патоанатомите опитват от всичко.
Шепа архидяволи се изсипаха в пъкала, сякаш ги гонеше самият Свети Петър с инжектор в ръка (имай предвид инжекция). Изсипаха се точно пред Луцифер и го поздравиха:
— Здравей, Луцифер! Да живее името ти!
— Млъкнете, простаци! — изкряска им Луцифер, сякаш бяха не дяволи, а безразборно бъбрещи ученички. И се отдаде отново на блаженството си.
Един от най-старшите дяволи се приближи до него и плахо прошепна в ухото му:
— Аве, Луцифер, да изтрием ли образът на блондинката?
— Каква блондинка? — извика Луцифер с глас понесъл всички несгоди на Ада.
— Как каква, Луцифер, онази, която обитаваш вече три месеца — Мили Сейндж, онази заради която епископът… — не посмя да се изхили дяволът, защото бе внезапно прекъснат. Пък и не трябваше.
— Мили? — прошепна залисано Луцифер — А, да изтрийте я. Все едно никога не е съществувала.
И продължи да чете. Само от време на време възкликваше:
— Добър е! Дяволски добър! — и се усмихваше дяволито. — Само дето трябваше някой да го побутне. — И със сласт, която досега не бе виждана Луцифер галеше тризъбеца си.
На корицата грееше надпис със златни букви:
„Кралицата на нощта“
от Анди Пътлър.
Когато приключи с книгата, Луцифер стана, протегна се, взе я от масичката и се затътри към библиотеката. Беше голяма — дълга колкото живота и почти толкова висока. Постави книгата на най-високия рафт, където стояха най-добрите неща и доволно потри ръце. Това беше дяволската библиотека. В нея влизаха книги, които никой, никога нямаше да види и прочете.
— А, сега, кого, кого… — зачуди се Луцифер. Миг след това широка усмивка озари лицето му. — Сещам се за един…