Обърна се, потупа Тичащия Надалеч по рамото и рязко повиши глас, като се обърна към всички Човеци:
— Ловците се завърнаха. Донесоха храна.
Останалите, които досега се бяха престрували с почти цивилизована тактичност, че не подслушват разговора й с Пол, нададоха нестройни одобрителни викове, макар повечето от тях да дъвчеха.
— Това е една добра вечер. — Тъмната луна бавно простря ръце. Обемистата кожена одежда изглеждаше непосилно тежка за крехкото й телосложение. — Тази вечер ще разкажа една история и този, когото наричате Речния дух, ще започне да мисли с добро сърце за Човеците, които му дадоха храна.
Членовете на племето се преместиха по-наблизо, а тези около нея се настаниха до самите крака на Тъмната луна. Много от тях се възползваха от случая да огледат внимателно Пол. В лицата на повечето от тях забеляза страх и загриженост, но единствено в израза на Птицеловеца се четяха чувства, които граничеха с агресивност. Останалите Човеци го разглеждаха така, както възпитани купувачи в магазин биха наблюдавали случайно нахълтал през вратата умопобъркан, който до момента не дава никакви признаци, че ще се разкрещи или че ще започне да троши всичко около себе си.
Някои от по-малките дечица вече бяха заспали, изтощени от превъзбуда и с препълнени с печено месо стомахчета, но техните родители и опекуни ги мъкнеха със себе си, тъй като не искаха да пропуснат нещо очевидно твърде важно. Подозрителността на Птицеловеца се оказа недостатъчно силна, за да го задържи настрана, и той застана в периферията на кръга и макар да не изпускаше от очи Пол, също се заслуша.
— Ще ви разкажа за отминалите дни. — В гласа на Тъмната луна прозвучаха напевни нотки и дори Пол изпита задоволството от започване на познат ритуал. — За онези дни, преди бащите на вашите бащи и техните бащи да са крачели по света.
Когато тя спря, той усети неочаквано вълнение. Въпреки сдържаността и скептицизма му беше непосилно да седи сгушен в тази студена пещера, без да почувства, че стои съвсем близо до един от изворите на легендите — че му предстои да стане привилегированият слушател на една от най-древните приказки.
— Тогава, в онези дни — започна Тъмната луна, — всичко тънело в мрак. Нямало нито светлина, нито топлина. Студът владеел всичко и Първия мъж и Първата жена страдали в мъки. Те отишли при другите Първи хора, Хората животни, и ги попитали как да се топлят.
Дългия нос им казал да си пуснат коса по цялото тяло като него. Той бил толкова едър, че Първия мъж и Първата жена си помислили, че трябва да е много стар и много мъдър, но колкото и да се напъвали, не им поникнала достатъчно коса, за да ги стопли. Тогава Първия мъж убил огромния Дълъг нос и откраднал обраслата му с коса кожа, и те престанали да страдат за известно време.
Но много скоро светът станал още по-студен и дори кожата, която били взели от Дългия нос, не била достатъчна, за да ги топли. Отишли при Пещерния човек и го попитали как да се стоплят.
— Трябва да намерите дълбока дупка в планината — казал Пещерния човек — и да заживеете като мен, защитени от вятъра-който-хапе, и да отгледате своя челяд.
Но Първия мъж и Първата жена не успели да намерят собствена дупка, затова убили Пещерния човек и откраднали дупката му, и така престанали да страдат за известно време.
Но светът ставал все по-студен. Първия мъж и Първата жена се гушели в своята пещера и се увивали все по-плътно в кожените облекла, но знаели, че скоро ще загинат. Един ден Първата жена видяла дребната Гола опашчица да притичва през пещерата. Хванала я и тъкмо да я изяде, защото била много гладна, Голата опашчица й казала, че ако не я погълне, ще й съобщи нещо важно. И жената викнала Първия мъж да чуе какво ще каже Голата опашчица.
— Ще ви разказа една голяма тайна — започнала Голата опашчица. — Жълтите очи, който живее в страхотния студ и мрак там, навън, притежава нещо магическо, нещо, което се привежда и при най-нежния полъх на вятъра, но въпреки това не може да бъде издухано, което няма зъби, но може да изяде и най-твърдия клон. Тази магия е нещо топло и гони студа надалеч, и тъкмо тя кара очите на Жълтите очи да блестят ярко в тъмнината.
— Какво значение има това за нас? — попитал Първия мъж. — Той никога няма да ни разреши да притежаваме това магическо топло нещо.
— Можем да му изиграем номер и да му го откраднем — казала Първата жена. — Не взехме ли кожата на Дългия нос и къщата на Пещерния човек?