ПЪРВА ГЛАВА
ДЪЛБОКИ ВОДИ
Мрежа/новини: Ученици трябва доброволно да се откажат от шлемове.
(Картина: Деца пробват шлемове.)
Диктор: Ученици в Борова гара, предградие в Арканзас, или трябва да носят защитни шлемове през целия учебен ден, или родителите им трябва да подпишат доброволен отказ с условието, че няма да предявят иск за вреди и загуби, в случай че децата им претърпят нараняване.
(Картина: Едингтън Гва Чой, обл. директор на училището в Борова гара.)
Гва Чой: „Много е просто. Вече не сме в състояние да поддържаме областта. Сега се произвеждат отлични, удобни шлемове — децата почти няма да усетят, че са на главите им. Направихме тестове. А ако не ги искат, също няма проблеми, след като родителите им поемат отговорността…“
Някакъв бръмбар с размерите на товарен камион се подрусваше бавно покрай брега, бабуинът до нея си тананикаше, а Рени умираше за цигара.
И ние слизаме — подпяваше си !Ксабу почти без глас,
— Какво е това? — Рени наблюдаваше как бръмбарът пъпли по неравните камъни на брега с безмозъчното постоянство на онези роботи, които обработваха повърхностите на Марс и на Луната. — Песента, която пееш?
— Чичо ми я пееше. Помагаше му да бъде търпелив, докато чака рибата да мине над скалистия бент, за да я хванем. — !Ксабу почеса бабуинската си кожа с изискан маниер, който беше по-скоро човешки, отколкото маймунски.
— Аха. — Рени се намръщи. Имаше проблеми със способността си да се съсредоточава, а и този път разказът на !Ксабу за детството му в делтата на Окаванго не я заинтригува.
Ако някой й беше казал, че ще й се случи да бъде пренесена в една направо магическа страна, където историята можеше да бъде пренаписана както ти скимне и човек най-неочаквано би могъл да се смали до размерите на маково семенце и че точно в този момент, поне засега, най-неотложният му проблем би бил липсата на цигари, щеше да го помисли за луд. Но бяха изминали два мъчителни дни, откакто изпуши последната си цигара, и моментното отсъствие на проблеми, докато се носеха по течението върху едно огромно листо, което доскоро беше лодка, най-после й даде възможност да се досети какво й липсва.
Тя се отдръпна от извития ръб на листото. По-добре да се заеме с нещо каквото и да е, вместо да позволява да я преследват натрапчиви мисли. А и нещата далеч не са наред, както изглежда отстрани, мина й през ума. Всъщност от момента на пристигането им във виртуалния свят на Атаско всичко бе тръгнало с краката нагоре.
От другата страна на ширналата се водна повърхност бръмбарът се бе изкатерил по височината над брега и изчезваше сред морето от трева, чиито стръкове бяха високи колкото палмите в нейния град. Придвижи се внимателно към центъра на листото и остави !Ксабу да си мънка кротко риболовната песен и да наблюдава вече опустелия бряг.
Силуетът на сценичния вампир на Сладкия Уилям се открояваше в най-далечния край на листото, загледан в срещуположния и по-отдалечен бряг, но останалите се бяха скупчили в центъра, опрели гърбове в огромната централна жилка, и бяха опнали импровизиран навес над главите си, откъснат от външния край на листото, за да ги предпазва от силното слънце.
— Как е? — попита тя Фредерикс. Младият мъж в подобие на средновековно одеяние продължаваше да се грижи за своя болен приятел Орландо. Дори така отпуснато в съня си, мускулестото му сим-тяло ни най-малко не загатваше за крехкото дете, което му бе вдъхнало живот.
— Мисля, че диша по-равномерно. — Фредерикс го изрече толкова натъртено, че Рени моментално се усъмни в достоверността му. Погледна към свитата фигура и приклекна, за да пипне челото му. — Едва ли ще разбереш нещо — добави Фредерикс почти с извинение. — Имам предвид, че на тези симове някои неща личат, но други не. Телесната температура не се променя особено.
— Знам. Просто… рефлекс, струва ми се. — Рени отново се изправи. — Съжалявам, но не изглежда никак добре.
Нямаше вече сили да поддържа фалшиви надежди, независимо че нещата, които Фредерикс й бе разказал за истинския Орландо Гардинър, късаха сърцето й.
С усилия се извърна настрана.
— А ти, Мартин? Има ли подобрение?
Френската изследователка в тъмнокожия и тъмнокос сим на темилунска селянка успя да се усмихне едва-едва.