Рени посегна към ръката на !Ксабу, но не напипа нищо. Бабуинът бе потънал в сумрака.
— Тиктак, провери онази жена — нареди Тенекиения човек.
Рени се изправи, протегнала ръце в самозащита, но механичното същество изтрополя покрай нея и вдигна ноктестите си ръце към Емили, която изстена и се сви назад. То прокара бавно клещите си нагоре-надолу по дължината на тялото й на няколко сантиметра от нея, сякаш беше охрана на летище, който проверява с детектор джобовете на съмнителен пътник. Емили извърна лице и отново заплака. След няколко секунди тиктакът отстъпи с отпуснати покрай овалното си тяло ръце.
— Божичко — възкликна Тенекиения човек, вероятно прочел информацията директно от предавателя на тиктака. — Милостиви Боже. Нима е възможно? — Жужащият глас изпука някак странно. — Неприятелю мой, ти ме изумяваш. Намерил си… Дороти?
Емили се отпусна на пода, вкочанена от ужас. Рени пристъпи към нея, подчинена единствено на рефлекса си да я защити, без да е в състояние да проумее нищичко от разиграващата се пред очите й драма.
— Разкарай се — изхъхри Плашилото, мъчейки се отчаяно да поеме дъх. — Ти няма да…
— Разбира се, че ще го направя. Тиктаци, избийте ги всички с изключение на емилито — изстреля той. — Веднага ми я доведете.
Четирите действащи като часовникови механизми същества, намиращи се най-близо до Плашилото, се затътриха към него, разпръсквайки се като полумесец. Другите две се извърнаха към застаналите в полумрака Рени и Емили.
— Металче, толкова си глупав, че започваш да ми дотягаш.
Плашилото заклати масивната си глава, след което изхрачи нещо гадно и го изплю в ъгъла. Когато механичните човеци доближиха основата на трона му, той вдигна облечената си в ръкавица ръка и дръпна една увиснала корда.
Отекна страхотен гръм, сякаш огромен чук се стовари върху също така огромна наковалня, и подът около трона пропадна заедно с тиктаците. Рени ги чуваше в продължение на три-четири безкрайни секунди да се блъскат долу в металните стени като пингпонгови топчета.
— Тиктаци, доведе ми емилито! — нареди Тенекиения човек на двата останали механични човека. — Може да не съм в състояние да те хвана, Плашило, но и ти не можеш да ги спреш!
— Уидъл! — изкрещя Плашилото. — Пъзел, Преструван, Блип!
Без да обръща внимание на тези глупости, Рени приклекна, обхвана с ръце подобното на варел тяло на тиктака — усети стържещите вибрации на механизмите му чак до костите си — и отново се опита да го избута, напрягайки всичките си сили. Облицованата в мека материя щипка докопа ръката й, но тя успя да я дръпне, преди скобата да се заключи около китката й, след което се отмести, без да престане да го избутва. Тиктакът се наклони и направи крачка назад, за да запази равновесие. Опита се още веднъж да я сграбчи с щипката си, но тя го тласна за последен път и успя да се измъкне. Нещото се заклатушка като пияно и механизмите му забръмчаха като разгневен комар. Политна към ръба на открилата се около трона на Плашилото яма и изчезна в нея.
Неуспяла да изпита възторга от победата си, друг чифт меки щипки я сграбчиха за ръката и рамото с такава сила, че тя изкрещя от парализиращата болка. Вторият тиктак не се поколеба дори за секунда, а я заизбутва по бетонирания под към зеещата дупка, в която бяха изчезнали останалите. Рени можеше само да го ругае паникьосана и да му нанася безсмислени удари със свободната си ръка.
— !Ксабу? — извика тя. — Емили! Помогнете ми! Опита се да забие пети в пода, но не успя да окаже съпротива. Ямата зейна пред нея.
Нещо профуча покрай нея и натискът върху рамото й отслабна внезапно. Тя се извърна и видя, че някакво миниатюрно маймунообразно същество бе обвило лицето на тиктака. Механичният човек се опитваше да се освободи от него, но късите му ръце не можеха да се справят с проблема.
— !Ксабу…! — понечи да извика тя, но още няколко маймунски силуета се спуснаха от надвисналия над главата й полумрак.
Тиктакът замахна рязко със свободната си ръка, за да отблъсне своите нападатели. Освободена от хватката му, Рени се свлече на колене и изпълзя настрани от ямата, пронизвана от свирепа болка по цялото тяло.
Тиктакът нанасяше слепешката безразборни удари във всички страни, но един от тях попадна в целта. Халоса една от маймуните във въздуха и тя се пльосна на Пода. Тиктакът направи няколко несигурни крачки и като че ли успя да възстанови равновесието си. Втора маймуна се тресна в пода, докато тиктакът запристъпва към Рени. Тя не успя да види в полумрака, дали някоя от двете маймуни не бе !Ксабу.