Неочаквано и без каквото и да е предупреждение помещението, напредващият тиктак, маймуните и оплетеното в бъркотията от животоспасяващи маркучи Плашило се обърнаха наопаки.
На Рени й се стори, че милион светкавици на камери блеснаха едновременно. Малките взривове почерняха, сенките пламнаха в ослепителна яркост и всичко едновременно се преметна и затрептя, сякаш цялата вселена изтече през зъбни колела. Разкъсана на хиляди парченца, Рени изписка, но не последва никакъв звук освен някакво всемирно глухо бучене, пронизващо всичко като заровена в сърцевината на света ерихонска тръба.
Не усещаше тялото си. Понесе се в някакъв водовъртеж, след което изтъня и се разпростря върху хиляди километри от нищо и единственото, което остана да мъждука в нея, бе концентрираното в една точка усещане за себе си, чието едничко упование бе самото й съществуване.
След това всичко приключи така внезапно, както беше започнало. Разпокъсаните цветове на всемира се възвърнаха по местата си, негативното изображение отново стана позитивно и стаята прие предишния си облик.
Рени лежеше задъхана на пода. Емили се бе проснала до нея и скимтеше, стиснала глава между ръцете си в напразен опит да се предпази от връхлетелия ги хаос.
— Боже милостиви — изломоти Плашилото. — Мразя да се случва това.
Рени се изправи с мъка на колене. Единственият останал тиктак помръдваше едва-едва ръце в средата на помещението, а наподобяващите вътрешностите на часовник карантии очевидно бяха безнадеждно изпотрошени. Двете оцелели маймунки кръжаха над него, трептейки с крилца като колибри, и се оглеждаха ужасени наоколо си, сякаш очакваха целият този кошмар отново да се стовари върху им.
На екрана, от който допреди малко ги наблюдаваше безокото лице на Тенекиения човек, бе застинало изображение на сипещи се конфети.
— Напоследък това се случва твърде често. Плашилото подпря глава с двете си ръце и смръщи челото си от зебло.
— Мислех, че е дело на Тенекиения човек, като торнадото — продължи той, — тъй като е малко над възможностите на Лъва, но пък Тенекиения човек не би избрал подобен момент, не съм ли прав?
— Какво става тук?
Рени се приближи пълзешком до двата маймунски трупа и ги огледа — не беше !Ксабу.
— Да не би да са полудели всички? — добави тя. — И какво направихте с приятеля ми?
Плашилото отвори уста, за да избълва някаква ругатня, но някаква миниатюрна фигурка изпълзя върху рамото му.
— Престани!
Бабуинът се пресегна и сграбчи един от по-големите маркучи, плъзна ръка по него и стисна с издължените си пръсти тубата, която бе пъхната във врата на сламеното същество.
— Ако не освободите приятелката ми — каза !Ксабу, — както и момичето Емили, ще издърпам това нещо!
— Плашилото изви глава.
— Явно не си оттук — отбеляза съчувствено то. — Уидъл! Преструван! Хванете го.
Летящите маймуни се стрелнаха към трона и !Ксабу измъкна тубата. От отвора изхвръкна валмо памучна вата, което се завъртя лениво над тях, докато двете маймуни го издигаха във въздуха.
Пуснаха го от няколко метра височина. Строполи се в краката на Рени, замаян и разнебитен. Плашилото повдигна тубата в меките си пръсти и я заклати.
— Свръхпълнеж — обясни той. — Бях малко по-рехав, отколкото ми се искаше. Напоследък сме доста претоварени и изоставихме личната хигиена — нали знаете как е.
Той погледна към Уидъл и Преструван, които се бяха приземили в обутите му в ботуши крака и пощеха взаимно бълхите си.
— Хайде, извикайте останалите летящи маймунки — приключи той.
Уидъл изпружи крака и, издаде пронизителен крясък. Десетки хвъркати силуети се спуснаха от надвисналия над главите им полумрак, сякаш обезпокоени в леговищата си прилепи. За броени секунди Рени и !Ксабу се почувстваха като привързани от прилепналите върху им десетки маймунски ръце.
— Оставете емилито на пода, искам да говоря с нея, и отведете другите двама в туристическите килии, след което моментално тук. И действайте енергично! Тиктаците са извън строя, тъй че всеки от вас поема по две смени до следващото известие.