Рени усети да се издига сред мрака, обгърната от облак трептящи крилца.
— Не всички — изрева Плашилото. — Уидъл, върни се и закрепи тази тръба. И смени проклетите филтри!
Вратата издрънча зад тях с плътен, протяжен звън.
Рени заоглежда новото им обиталище, взирайки се в казионния сивкавозелен цвят, с който бяха боядисани стените и подът.
— Не си представях Изумрудения град точно по този начин.
— Я виж ти — обади се някой от вътрешността на дългата килия. — Компания.
Сгушилият се в полумрака до стената мъж, вероятно единственият им съкилийник, беше слаб и приятен на вид (или поне симът му изглеждаше така, подсети се Рени). Имаше европеидни черти и матова кожа, както и сресана малко старомодно коса, а мустаците му бяха не чак толкова екстравагантни като металната украса над горната устна на тиктаците. Най-невероятното беше, че пуши цигара.
Внезапният никотинов глад, който усети при вида на блещукащото късче янтар, не намали предпазливостта й, но като премисли набързо — и той бе вътре като тях, тъй че по всяка вероятност беше също затворник, а следователно и съмишленик; не че би му се доверила или нещо от сорта, тъй като можеше и въобще да не е реален, — стигна до извода, който бе направила още в първия момент.
— Имате ли още една?
Мъжът повдигна вежда и я изгледа от горе до долу.
— Затворниците забогатяват от цигари. — Английският му бе с лек акцент, който Рени не разпозна. — Аз какво печеля?
— Рени?
Без да проумява непреодолимата съблазън, каквато представляваха дори неканцерогенните цигари, !Ксабу я дръпна за ръката.
— Какъв е този човек? — полита я той.
Тъмнокосият сякаш не забеляза бабуина.
— Е?
Рени поклати глава.
— Нищо. Нямаме нищо за търгуване. Дойдохме така, както ни виждате.
— Хммм. В такъв случай ми дължите една услуга.
И той бръкна в един джоб на гърдите си, извади червен пакет, на който пишеше „Лъки Страйк“, и с ловък жест измъкна една цигара. Запали я от своята и й я подаде. Рени прекоси килията, за да я вземе, следвана неотклонно от тътрещия се зад нея !Ксабу.
— А имаш ли устройство за пушене?
Същия въпрос си задаваше и тя. Като всмукна, усети топлия въздух в гърлото си и нещо изпълни дробовете й. Беше готова да се закълне, че усеща въздействието на никотина.
— О, Господи, направо е прекрасно! — възкликна тя, изпускайки струйка дим.
Мъжът кимна, сякаш беше чул някаква величава истина, и пъхна обратно цигарите в джоба на комбинезона си. Бе облечен в същите работни дрехи като всички други хенрита в Изумрудия, но не й приличаше на някое от тези опитомени същества.
— Кой сте вие?
Това, изглежда, го подразни.
— Кои сте вие?
Рени представи себе си и !Ксабу под същите имена, които бе измислила в бръмбаровия свят на Кунохара — в края на краищата, каза си тя, непознатият й бе дал само една цигара все пак, а не й бе дарил бъбрек.
— Току-що попаднахме тук — поясни тя, предполагайки, че ако мъжът не беше един от тъпоумните обитатели на сим-света, техният чуждестранен произход би трябвало да е очевиден за него. — Няма съмнение, че всичко наоколо нарушава всякакви закони. Кой сте вие и как се озовахте тук?
— Азадор — отвърна непознатият.
Подведена от акцента му, в първия момент на Рени й се счу да казва „коридор“ и се обърна да погледне назад. Той изясни недоразумението.
— Аз съм Азадор. А съм тук, защото имах неблагоразумието да посъветвам Негово Премъдро Величество краля.
Самодоволната му усмивка сякаш побра в себе си цялата досада на света.
— И двамата сте Граждани, нали? — попита той.
Рени погледна към !Ксабу, който стоеше изправен на безопасно разстояние. Безмълвният му отговор с очи остана за нея загадка.
— Да, такива сме.
Непознатият не зададе други въпроси, което накара Рени да предположи, че бе постъпила правилно.
— Добре. Като мен. И за съжаление и вашата свобода е отнета, както моята.
— Къде сме? — Тя внезапно си спомни за Емили. — Онова плашило… кралят… задържа нашата приятелка. Ще й причини ли нещо лошо?
Азадор сви рамене: не можеше да поема отговорност за чужди слабости.
— Тук всички са полудели. Каквото и да с било някога, всичко се разпадна. Така се случва с всяка калпава симулация. Тъкмо затова си позволих да дам съвет.