Той загаси цигарата си. Рени се сети, че нейната гори, без да я пуши, и дръпна още веднъж, докато Азадор продължи:
— Сигурно знаете филма за Оз?
— Аз, да — кимна Рени. — Но не е съвсем така. Струва ми се далеч по… по-отблъскващо. А и това е Канзас, а Оз не беше в Канзас, а някъде другаде, не съм ли права?
— Тук всичко започва по съвсем друг начин.
Той извади нова цигара, но промени намерението си и я мушна зад ухото си. Рени проследи движението му с жаден поглед, независимо че цигарата пушеше между пръстите й. Стана й неприятно.
— Вече ви казах — продължи Азадор, — че тази симулация се разпадна. Тя има два свързани участъка: Оз — което май е и книга, за четене, и Канзас, американския щат. Бяха като две половини на пясъчен часовник, нали разбирате, с един такъв тънък проход помежду им, през който нещата можеха да преминават от единия в другия.
!Ксабу оглеждаше килията с подчертано внимание. На Рени й се стори разтревожен.
— Но в половината на Оз нещата тръгнаха съвсем наопаки — продължи Азадор. — Чувал съм ужасяващи истории — убийства, изнасилвания, канибализъм. И далеч не мисля, че всичко това е приключило. Тримата — Гражданите, които играеха в началото Плашилото, Тенекиения човек и Страхливия лъв, до един пренесоха кралствата си в половината на Канзас.
— Значи е нещо като игра на война? — попита Рени. — Ама че глупост! Защо трябва да се пресъздава нещо толкова приятно като Оз, за да го превърнеш в поредното стрелбище?
„Типично за всеки мъж“ — прииска й се да добави, но замълча.
Азадор й се усмихна лениво, сякаш отгатнал мислите й.
— Не започна точно по този начин. Тенекиения човек и Лъва не са онези, които първоначално започнаха играта. Те дойдоха отвън, също като вас. Но успяха да завладеят сим-света или са на път да го сторят. Единствено приятелчето Плашилото успя да им се противопостави, но не вярвам това да трае още дълго.
— А тази история? За момент имах чувството, че цялата симулация се обърна с краката нагоре. Почувствахте ли го?
!Ксабу себе покатерил на най-високото легло до стената и оглеждаше мъничкото преградено прозорче.
— Помниш ли какво каза Атаско? — запита я той. — Когато онова нещо прекоси стаята — онова нещо, направено от светлина?
Рени изтръпна при споменаването на името на мъртвеца, но Азадор сякаш не му обърна никакво внимание.
— Аз не…
— Каза, че вероятно системата се разраства твърде бързо. Поне това си спомням. Или че става прекалено голяма може би. А Кунохара каза…
— !Ксабу!
Сега вече Азадор му обърна внимание.
— Срещнали сте Кунохара? Хидеки Кунохара?
— He — отвърна светкавично Рени. — Срещнахме един човек, който го познава, или поне така твърдеше.
— Копелето ме срещна в едно месоядно растение, мисля, че се казваше кана. — Възмущението на Азадор изглеждаше искрено. — И ми изнесе лекция като на пеленаче за сложността на природата и разни такива глупости. И ме остави там, затънал в някаква вонлива течност, която правеше всичко възможно да ме храносмели! Копеле недно.
Макар и притеснена, Рени замалко не се изхили. Казаното действително напомняше за чудатото, самодоволно човече, което бяха срещнали.
— Но вие се измъкнахте.
— Винаги се измъквам.
Погледът му помръкна. Той взе цигарата, която бе тикнал зад ухото си, и я запали по много сложен начин с помощта на огромна сребърна запалка. Когато прибра запалката в джоба си, надигна се и бавно мина покрай нея по посока на вратата на килията, където остана известно време, тананикайки някаква непозната песен. Рени внезапно си даде сметка, че той бе прекарал доста време в места като това — както във ВР, така и в обикновения стар РЖ.
!Ксабу се спусна от горното легло и приближи глава към ухото й.
— Нарочно споменах двете имена — пошепна той. — За да видя как ще реагира.
— Бих предпочела да не го правиш. — Отговорът й прозвуча по-гневно, отколкото би й се искало. — Следващия път бих предпочела да оставиш инициативата в мои ръце.
!Ксабу я изгледа учуден и се отдалечи към противоположния ъгъл, приведе се и заразглежда пода. Рени ужасно съжали, но преди да направи каквото и да било, Азадор отново я приближи.
— Ще полудея, ако остана тук още време — изстреля внезапно той. — Нали ще избягаме? Знам как да си възвърнем свободата. Имам план за бягство.