Прониза я внезапна мисъл, сякаш острие на дълга, хладна игла: „Ами ако Стивън е прикован някак си в системата, ако е всмукан в нея и всичко това рухне — тогава какво? Дали ще се събуди? Или ще си остане впримчен в агонизираща… каквото и да е? Машина? Вселена?“
Погледна към !Ксабу, сякаш дребният мъж би могъл да я защити от смразяващата мисъл, която не бе изрекла на глас. Той държеше ръце пред себе си, шавайки с пръсти — досети се, че отново си играе на „котешка люлка“ без конец. Бе й обърнал слабия си гръб.
Нуждаеше се от този мъж, изпита прилив на нежност тя, от този мил, учен човек, скрит в маймунския силует. Беше най-добрият й приятел на този свят. Колкото и невероятно да бе това — познаваше го от по-малко от година, — беше самата истина.
Рени свали връзката от обувката си и се примъкна до !Ксабу.
— Вземи — подаде му я тя. — С истински конец е по-лесно, нали?
Той я запрехвърля през миниатюрните си ръце.
— Ще ти се изхлузи обувката.
Смръщи замислен челото си, вдигна връзката към устата си и я прегриза с острите си зъби. Върна й едната половина.
— Мога и с по-къса връв — сега пръстите ми са по-малки. Тя се усмихна и отново навърви връзката.
— Съжалявам за одеве. Не бях права.
— Ти си моя приятелка. Искаш най-доброто за мен — за нас двамата.
Беше невероятно, че едно бабуинско лице би могло да има толкова сериозно изражение.
— Искаш ли да видиш какво ще направя с връвта?
Азадор, който бе опрял гръб на стената на няколко метра от тях, ги погледна за миг, но мисълта му явно беше надалеч оттук.
— Разбира се. Моля те, покажи ми.
!Ксабу върза на възел двата края и разтегна връвта в правоъгълник, подръпвайки тук-там с пръсти, чиито движения напомняха виеща гнездо двойка птици, докато между дланите му се образува сложна геометрична абстракция.
— Ето слънцето. Виждаш ли го?
Не беше съвсем сигурна, но !Ксабу вероятно имаше предвид диамантената фигурка близо до центъра на конструкцията.
— Мисля, че да.
— Сега слънцето се спуска надолу — свечерява се.
! Ксабу помръдна пръсти и диамантеното очертание потъна към линията на хоризонта и се сля с нея. Рени се засмя и изпляска с ръце.
— Много добре.
Той се усмихна.
— Ще ти покажа още нещо.
Маймунските му пръсти замърдаха енергично. Напомниха й движенията при въвеждането на данни. Този път се получи съвършено различна фигура, в чийто горен ъгъл се събираха множество лъчи.
— Това е птичката меден водач. Нали я виждаш?
Дъхът й секна от изненада.
— Веднъж спомена това име.
Беше нещо много важно, но минаха няколко секунди, преди тя да си спомни.
— Не. Селърс го спомена. Когато го срещнахме в „Господин Дж.“ и ти бе в… безсъзнание. Или в някаква замаяност, няма значение. Той изпрати един меден водач да те върне обратно, оттам където бе отишъл.
!Ксабу поклати замислен глава.
— Този Селърс е умен мъж. Меденият водач е много важен за моя народ. Изминаваме след него огромни разстояния, докато ни отведе до дивия мед. Но не обича да води хора при меда — много сме алчни. А, ето, намерил е!
!Ксабу зашава с пръсти и малката точица в ъгъла се раздвижи насам-натам.
— Сега ще съобщи на най-добрия си приятел, медения язовец.
!Ксабу моментално оформи друга картинка с един по-едър силует на дъното и дребничкото очертание в горния край.
— Толкова големи приятели са меденият водач и меденият язовец, че моят народ казва за тях, че са неразделни. Ти виждала ли си меден язовец, Рени?
— Другото му име е борсук, нали? — Виждала съм в зоологически градини. Съвсем дребни са и имат нокти, с който копаят земята, така ли беше?
— Гадни животинки — обади се Азадор, без да поглежда към тях. — Могат да ти прегризат пръстите, ако не внимаваш.
— Изключително смели са — каза категорично !Ксабу. — Меденият язовец води битка докрай, за да защити онова, което е негово. — Той се обърна отново към Рени. — А малката птичка е най-добрият му приятел. И когато пчелите вече са приготвили меда, чието злато се стича в кухините на дърветата или в пукнатините на скалите, меденият водач излита от храста, призовавайки: „Бързо, бързо, медът е готов! Идвай бързо!“