Докато! Ксабу повтаряше думите, този път на собствения си щракащ език, той отново накара горната фигурка да затрепти. По-едрата остана неподвижна.
— И тогава неговият приятел го чува и знае, че това е най-прекрасният звук, и тръгва бързо след птичката, самият той чуруликайки си като птичка: „Виж ме, о, хвъркато създание! Аз те следвам!“ Няма по-чудесен звук от този, с който приятел отвръща на приятеля си в храсталака.
!Ксабу помръдна ловките си пръсти и долната фигурка също се раздвижи, а по-дребната стана още по-малка, и по-едрата също се смали, сякаш меденият язовец се разбърза след своя водач.
— Това е великолепно — разсмя се Рени. — Наистина ги видях!
— Те са най-добрите приятели, меденият водач и меденият язовец. И когато меденият язовец най-после пристигне при меда, той винаги дава от него на своя приятел.
Той отпусна връвта между пръстите си.
— Също като теб, Рени. Ние сме приятели като тях двамата, ти и аз.
Нещо я стисна за гърлото и за част от секундата те вече не бяха заключени в някаква килия, а стояха отново под кръглата луна сред изплувалата от спомените на !Ксабу пустиня, изтощени и щастливи в своя танц.
Тя преглътна и отговори:
— Ние сме приятели, !Ксабу. Наистина сме приятели.
Високото покашляне на Азадор наруши тишината. Когато извърнаха глави към него, той ги погледна с престорена изненада.
— Не, не ми обръщайте внимание. Давайте нататък.
!Ксабу се обърна отново към Рени и върху устата му се появи кръгла усмивка, която набръчка бабуинската муцуна.
— Сигурно те отегчих.
— Ни най-малко. Обичам твоите приказки.
Не знаеше какво да добави. Непрекъснато стигаше до тези странни разклонения с !Ксабу, без да бъде сигурна в каква посока отвеждаха всъщност — едно задълбочаващо се, едва ли не семейно приятелство, каквото не бе в състояние да си представи? Истинска любов? На моменти й се струваше, че не съществува човешки модел, наподобяващ техните взаимоотношения.
— Разкажи ми още една история, моля те. Ако нямаш нищо против.
Тя погледна към Азадор.
— Ако разполагаме с достатъчно време.
Съкилийникът им, отново отдаден на кроткото си свирукане, махна неопределено с ръка, предоставяйки им възможността да се забавляват, както намерят за добре.
— Ще ти разкажа още една приказка с връвта — предложи !Ксабу. — Понякога я използваме, за да разказваме приказки на децата.
Той я погледна смутен.
— Не искам да кажа, че те смятам за дете, Рени… Загледа се в лицето й и се успокои.
— В нея се разказва защо на заека му е цепната устната. Това е и една от историите за прататко Богомолка…
— Може ли да те попитам нещо, преди да започнеш? Богомолка — прататко Богомолка — насекомо ли е? Или възрастен мъж?
Приятелят й се изкикоти.
— Разбира се, че е насекомо. Но също така и старец, най-възрастният в семейството и най-старият между Първите човеци. Запомни, че в най-ранните дни всички животни са били хора.
Рени се опита да проумее.
— В такъв случай дребен ли е? Или голям?
Не можеше да не си спомни ужасяващото чудовище с крайници бръсначи, което ги преследваше из Кошера. По променения му израз разбра, че и !Ксабу си спомни за него.
— Прататко Богомолка язди между рогата на антилопата, следователно е съвсем мъничък. Но е най-старият и най-мъдрият измежду Първите човеци, прататко на Ранната раса, следователно е и много голям.
— Аха.
Тя се взря внимателно в лицето му, но не откри в израза му нито капка насмешка.
— Сега вече съм готова да те слушам.
!Ксабу кимна. Разпери пръсти и зашава с тях, докато се оформи многоъгълна плетеница.
— Веднъж в най-ранните дни прататко Богомолка се разболял и си помислил, че ще умре. Откраднал парче пастърма от сина си и го изял и когато синът му Кваманга Дъгата разбрал, че пастърмата е изчезнала, казал: „Нека тази пастърма оживее в стомаха на онзи, който я е откраднал.“ Той не знаел, че го е сторил собственият му баща. Тогава пастърмата оживяла в стомаха на прататко Богомолка и му причинила ужасни болки.