!Ксабу сви пръсти и картинката се надипли. Един силует в центъра се заизвива на всички страни и Рени почти успя да види гърчещия се в ужасни мъки прататко Богомолка.
— Тогава отишъл при съпругата си Скална зайка и й казал, че се чувства много зле. Тя го посъветвала да намери вода и да пие от нея, за да облекчи болките си. Стенейки, той се отправил на път.
Наоколо нямало никаква вода и Богомолка пътувал много дни, докато най-после стигнал до хълмовете Цодило, по чиито върхари намерил водата, която търсел. Напил се до насита и се почувствал по-добре, затова решил да си почине малко, преди да тръгне обратно към дома.
Бабуинът извайваше с пръсти поредица от изображения и Рени видя извисяващите се хълмове и трептящата вода. Малко встрани от тях Азадор бе престанал да подсвирква и, изглежда, се бе заслушал.
— Но там, в селото на прататко Богомолка, всички изпитвали страх, че него все още го няма и че ако е умрял, няма да го видят никога вече, тъй като нито един от Ранната раса не бил умирал дотогава. Затова съпругата му Скална зайка изпратила своя братовчед Заека да отиде да го потърси.
Заека се появи за миг сред плетениците на връвта и заподскача, отдалечавайки се.
— Заека заподскачал по следите на Богомолка, които водели към хълмовете Цодило, и бил толкова бърз спринтьор, че на свечеряване стигнал до тях. Когато ги изкачил, намерил Богомолка да седи до водата, утолявайки жаждата си и почиствайки праха от тялото си. „Прататко — казал му Заека, — твоята съпруга и децата ти, както и всички Първи човеци, ме изпращат да разбера как си. Те са уплашени, че умираш и че няма да те видят никога вече.“
Богомолка вече бил много по-добре и съжалил, че са се притеснили. „Върни се при тях и им кажи, че са глупаци — няма истинска смърт — казал той на Заека. — Да не мислиш, че когато умрем, ставаме като тази трева?“ И той отскубнал шепа трева. „Че след като умрем, изсъхваме като отскубната трева и се превръщаме в прах като този тук?“ И той гребнал шепа прах с другата си ръка и я запратил във въздуха, след което посочил към луната, която висяла в нощното небе. И самият прататко Богомолка създаде луната, но това е друга история. „Върви и им кажи — продължил той, — че както умира луната и настъпва пълнолуние, така и те ще се преродят след смъртта си. Така че няма от какво да се боят.“ И той изпратил обратно Заека надалеч от хълмовете заедно с неговото послание.
Но Заека бил от онези, дето се мислят за много умни, и докато подскачал обратно към селото на прататко Богомолка и неговото семейство, си мислел: „Старецът Богомолка сигурно не е прав, защото нали всичко умира и се превръща на прах? Ако им кажа тази глупост, мен ще помислят за глупак и никога няма да си намеря годеница, и всички хора от Ранната раса ще ми обърнат гръб.“ Тъй че, като пристигнал в селото, където го очаквала Скална зайка заедно с всички останали, той им казал: „Прататко Богомолка казва, че умрем ли веднъж, няма да се върнем като луната, а вместо това ще се превърнем на прах като тревата.“
И всички хора от семейството на Богомолка разказали на другите Първи човеци онова, което Заека им бил казал, че му е казал прататко Богомолка, и всички Първи хора изпитали силен страх и заплакали, и започнали да воюват помежду си. И когато Богомолка се завърнал в своя дом с торбичката си от кожа на антилопа на едното рамо и с копачката си в ръка, заварил всички изпълнени с тъга. Когато разбрал какво им бил казал Заека, което сега се разпространявало като негови думи от всички Първи човеци по света, така се разгневил, че вдигнал копачката и цапардосал Заека, разцепвайки устната му. После му казал, че никое храстче или тревичка сред полето, нито скалите сред пустинята ще му се притекат на помощ отсега нататък и враговете му непрекъснато ще го преследват и настигат. Затова зайците са с цепнати устни. Последното изображение потрепна между разперените пръсти на !Ксабу, след което той събра длани и то изчезна.
— Наистина е прекрасно.
Рени искаше да каже още нещо, но Азадор внезапно се изправи.
— Време е.
Ръцете започваха да я болят.
— Това е абсолютно безсмислено.
— Безсмислено за теб — отвърна небрежно Азадор. — Просто натискай плътно с длани.
Рени измърмори някакво проклятие. Позата, която бе заела, с опрени в стената широко разтворени ръце, притискайки студения цимент, й причиняваше неприятното усещане, че е арестувана. Азадор лежеше проснат по корем между краката й, също притиснал с ръце стената точно под нейните, но съвсем близо до пода.