На Рени й се доповръща. Защо хората в тази симулация имаха вътрешности, а в бръмбаровия свят нямаха? Азадор заобиколи тялото на голямо разстояние.
— Товарното отделение е на около стотина метра по-нататък — прошепна той, сочейки натам, където широкият коридор правеше остър завой. — Може да…
Болезнен вик проехтя по коридора, така измъчен, че на Рени й се подкосиха краката. Дори Азадор бе очевидно поразен, но тримата продължиха внимателно до завоя на коридора и надникнаха иззад ъгъла.
Върху широката товарна рампа в дъното на коридора няколко други мъже със зелени бради и очила водеха ожесточена битка да отблъснат цяла армия тиктаци. Зеленобрадите бяха подкрепяни и от няколко още по-странни същества — мършави човечета със зъбни колела вместо ръце и крака, едно мече играчка с детска пушка и някакви хартиени войници, — но противникът явно превъзхождаше защитниците, няколко десетки от които бяха унищожени. Само един тиктак бе повален, а други двама-трима обикаляха зашеметени в кръг с изтърбушени вътрешности, но зеленобрадите воини очевидно бяха изчерпали мунициите си, поради което използваха пушките си най-вече като сопи. Предусещайки близката победа, бръмчащите тиктаци налитаха срещу защитниците като мухи върху умряло животно.
— По дяволите! — Рени беше почти толкова ядосана, колкото и уплашена. — Игрички! Всички тези хора с техните проклети глупави бойни игри!
— Изобщо няма да е игричка, ако тези неща ни хванат — изсъска Азадор. — Тръгваме обратно! Ще излезем от друго място.
Когато се върнаха на кръстовището от коридори, където все още лежеше тялото на първия защитник, !Ксабу дръпна Рени за ръката.
— Този мъртвец защо е тук, след като битката все още се води на входа?
Отне й известно време, за да проумее въпроса, а в това време вече бяха отминали зеленобрадия труп. Съкилийникът им сви надясно и хукна по коридора.
— Азадор? — викна тя, но той вече бе спрял.
Още два трупа лежаха близо до стената на завоя — две тела на три парчета, тъй като горната половина на войника бе отделена от долната. До него бяха разхвърляни останките на една от летящите маймуни. От страничния коридор се носеха оглушителни крясъци на други, изпаднали в ужас и безпомощност маймуни.
— Пътят ни не е оттук! — каза с облекчение Азадор. — Знам друг път.
Понечи да тръгне, но още не бе се извърнал, когато един напълно човешки женски вик отекна в коридора. „Емили…?“ Рени изкрещя към отдалечаващия се Азадор:
— Мисля, че това е приятелката ни!
Той нито се обърна, нито забави ход дори след нейната ругатня. !Ксабу вече бързаше по посока на гласа на Емили. Рени хукна да го настигне.
Пред погледите им се разкри нова битка, чиято гледка, макар да им бе позната, им се стори не по-малко невероятна — летящи маймуни и механични човеци се биеха на живот и смърт. В същия този миг крехката фигура на Емили изхвърча от мелето и се спусна към тях. Рени сграбчи ръката й, тъй като щеше да ги подмине, и замалко не я събори на земята. Момичето се съпротивляваше като дива котка и Рени се принуди да я стисне в прегръдките си с цялата сила, на която беше способна.
— Аз съм, Емили, аз съм, ние ще ти помогнем — повтаряше непрекъснато тя, докато момичето най-накрая престана да се съпротивлява и огледа новите си похитители.
Паникьосаните й очи се ококориха още повече.
— Вие! Чужденците!
Преди Рени да успее да отговори, една маймуна прелетя покрай тях, понесена не от собствените си криле. Тресна се в една от стените, изпърха безпомощно и тупна на пода.
— Да се махаме — каза Рени. — Хайде!
Хвана момичето за едната ръка, !Ксабу хвана другата и хукнаха надалеч от противните стържещи звуци, придружени от маймунските писъци. Азадор не се виждаше никъде, но завиха в посоката, в която бе тръгнал. Сякаш не се бе отървала само преди секунди от тиктаците, Емили се разбъбри възторжено.
— Изобщо не допусках, че ще се спасите — всъщност по-скоро не допусках, че аз ще се спася. Кралят, той накара онази машина да прави разни смешни неща с мен — беше по-лошо от всичко, което правят медицинските хенрита, и се чувствах ужасно, и знаете ли какво?
Рени правеше всичко възможно да не я слуша.