— Чуваш ли нещо? — попита !Ксабу тя. — Има ли механични хора пред нас?
Той сви рамене и дръпна Емили за ръката, опитвайки се да я накара да тича по-бързо.
— Знаете ли какво ми каза? — не спираше Емили. — Бях така изненадана — мислех си, че съм в беда, разбирате ли, и че ще ме пратят в Лошата ферма. Там пращат всеки, когото хванат да краде от хамбара, както онази, другата Емили, която беше там само няколко месеца, но когато се върна, беше ужасно остаряла. И знаете ли какво ми казаха?
— Емили, млъкни.
Рени забави темпото, защото наближиха завоя.
Този път пред тях се разкри обширно помещение с излъскан керамичен под и блестящи метални стълби, които отвеждаха към полуетажа. По пода се въргаляха още маймунски трупове, както и телата на два тиктака, които очевидно бяха тупнали през парапета над тях, тъй като беше извит в дъга. Навитите човеци се бяха пръснали като изпуснати върху паваж скъпи часовници, но до единия нещо шаваше.
Емили продължаваше да бръщолеви.
— Каза ми, че ще имам бебе!
Беше Азадор. Единият тиктак бе успял да го сграбчи за крака в последния си агонизиращ гърч и сега той се мъчеше да се освободи от капана на металната му хватка. Вдигна глава към тях и върху изплашеното му лице моментално цъфна израз на раздразнение.
— Отървете ме от това нещо — изръмжа той, но преди да успее да продължи, бе прекъснат от крясъка на Емили, толкова оглушителен, че Рени се дръпна от нея с писнали тъпанчета.
— Хенри!
Емили препусна през помещението, прескочи премазания тиктак и се метна върху Азадор. Повали го на пода с такава сила, че кракът му се измъкна от хватката, при което се скъса панталонът му и върху глезена му се появиха червени следи. Емили се покатери върху му като превъзбудено кутре и той не бе в състояние да я отхвърли от себе си.
— Хенри! — не преставаше да цвърчи тя. — Моят сладичък, сладичък, сладурчест хенри! Моят сладък като мед любовник! Моят специален!
Накрая млъкна, разтворила крака върху гърдите му, а той я гледаше изумен.
— Познай какво — не го оставяше на мира тя. — Познай какво ми каза току-що кралят. Ти и аз — направили сме бебе!
При това откровение в огромното помещение се възцари гробна тишина. След миг мъртвият тиктак изщрака и скобата, която бе защипала глезена на Азадор, трепна конвулсивно за последен път, след което се вкочани.
— Това — промълви Рени — вече наистина е твърде странно.
ШЕСТНАЙСЕТА ГЛАВА
КУПУВАЧИ И СЪНЛЬОВЦИ
МРЕЖА/НОВИНИ: Експерти обсъждат затворите „Бавно време“.
(Картина: Архивен материал със служител, който проверява клетките със замразените тела.)
Диктор: ООН финансира дебат между либертарианци и пенолози относно противоречивата технология, позната като „забавяне на времето“, при която, прилагайки терапия след, се забавя метаболизмът на затворниците, като същевременно те са подложени на хипнотично въздействие, вследствие на което една двайсетгодишна присъда минава сякаш за броени месеци.
(Картина: Телфер пред сградата на ООН.)
РеМел Телфер от групата за граждански права „Човечеството бди“ нарича това поредното доказателство, че сме се превърнали в така нареченото от него „манипулативно общество“.
Телфер: „Те твърдят, че искат да върнат тези затворници по-скоро обратно в обществото, но всъщност искат единствено по-послушни затворници и по-бързи капиталови обороти. Вместо превантивни мерки срещу престъпността, ние пилеем парите си за все по-скъпи и no-скъпи методи за наказване на хора — по-големи затвори, повече полиция. Сега пак искат да докопат някой нещастник, който е откраднал нечий портфейл, и да похарчат половин милион кредити на данъкоплатците, за да го поставят в кома…!“
Още едни лакоми щипци изскочиха над водата и се метнаха към тях, щраквайки с челюстите си като мечи капан. Подпалващия Всичко наред успя да избегне атаката, но щипците се треснаха в парапета от брезова кора, падайки обратно във водата, и Орландо и останалите подскочиха в дъното на кануто.
Поредното разтърсване търкулна Орландо по корем върху заоблената ръкохватка на меча, който вече мислеше, че е загубил, след което болезненият вик на индианеца го накара да седне. Една от щипките бе захапала ръката на вожда и се опитваше да го издърпа в реката; пред ужасения поглед на Орландо ръката се разтегли като карамел. Той грабна меча си и го стовари с все сила върху щипците точно между остриетата им. Ударът разтърси цялото му тяло, но шипците все пак пуснаха вожда и мятайки свиреп поглед към Орландо, потънаха обратно в размътените води.