Вождът Подпалващия всичко наред разтърка ръката си, върнала отново нормалната си форма и размер, и се обърна, за да продължи битката. Хор от тънички гласове накара Орландо да се запита дали някой не им се бе притекъл на помощ, но това бяха струпалите се по крайбрежната линия растения. Повечето от тях наблюдаваха изтръпнали от ужас нападението върху кануто, макар някои, и най-вече консервативното цвекло, да намираха гледката изключително забавна и да подхвърляха безполезни пиянски съвети едновременно и към пътниците в лодката, и към хищните прибори.
Нов удар на нивото на ватерлинията разтърси малкия плавателен съд. Орландо събра сили и вдигна меча над главата си. Знаеше, че кануто ще се преобърне всеки момент, и твърдо реши да отнесе със себе си поне едно от шарнирните твърдоглави същества. Фредерикс застана до него, като се опитваше да закрепи една стрела върху тетивата, а в това време кануто се залюля върху дръжката на един от нападателите, след което отново цопна във водата. Внезапно над врявата откъм брега се извиси нечий страдалчески вик.
Избутани от зяпачите от задните редици и десетките други, които се сипеха от преобърнатата цедка, за да видят какво става, някои от намиращите се най-напред растения бяха натикани в реката. Едно малко доматче виеше сърцераздирателно, носейки се все по-надалеч от брега. Една огромна маруля нагази с крясъци във водата след него.
Нещо разцепи водата край марулята. Кочанът подхвръкна във въздуха и цамбурна обратно в реката. Още и още челюсти проблясваха и изщракваха — дори от такова голямо разстояние Орландо чуваше хрупкащите звуци. Във всички посоки се разлетяха листа от маруля и цялото ято от щипци моментално се насочи нататък. Паникьосани от ужасяващата гледка, предните зрители на брега се заблъскаха едни други и в настъпилата бъркотия още няколко от тях цамбурнаха във водата. От озъбените челюсти потекоха парчета домати и кървавочервено цвекло. Един морков с престилка бе повдигнат над водата и прегризан на две.
Само за броени секунди водната повърхност около кануто се успокои, докато на хвърлей разстояние реката край брега кипна от тракащи щипци и парчета от зеленчуци. Вождът Подпалващия всичко наред вдигна греблото и обърна лодката към средното течение на реката.
— Извадили късмет — изръмжа той, — салата по-вкусна за тях.
— Това е… това е ужасно.
Фредерикс се бе облегнал върху парапета, зашеметен от кръвожадното насилие. По крайбрежната ивица бързо се образува кашообразна пяна от зеленчуци.
— Сами виновни — заключи коравосърдечно Подпалващия всичко наред. — Те първи насъскали щипци. Миризма на зеленчук подлудява тях.
На Орландо му бе безкрайно мъчно за дребното доматче. Бе заплакало също като изгубено дете.
— Никой не може откара теб до брега от онази страна — обясни по-късно на Костенурката Подпалващия всичко наред, докато се носеха бавно по течението. Над реката се бе спуснала лека мъгла и бреговете почти не се виждаха, а кухненските шкафове се извисяваха от двете страни като исполински силуети.
— Щипците отдавна не допускат никого да припари.
— Напълно ми е ясно.
Костенурката току-що се бе измъкнала от черупката си, в която се бе напъхала по време на нападението.
— А и нямам абсолютно никакво желание да бъда откарана на другата страна, която ми е непозната. Може би ще остана с вас за известно време, ако нямате нищо против, а по-късно ще ме оставите на брега.
Подпалващия всичко наред изсумтя и отново започна да гребе.
— Трябва да се измъкнем оттук, Орландо — обади се тихо I Фредерикс. — Всичко това направо се тресе. Поначало не е кой знае колко приятно да те утрепят, но пък да те накълца някакъв си кухненски прибор…?
Орландо се усмихна уморено.
— Ако ти помогнем да намериш своето индианче — обърна се към вожда той, — ще ни помогнеш ли да напуснем Кухнята? Нямаме работа тук, а и трябва да открием приятелите си.
Вождът се обърна и го изгледа с разположените над дългия му нос лукави очички, които отразяваха бледата електрическа светлина от крушката над тях.
— Никой не може да мине обратно през кран — отвърна той. — Трябва да минете през друг край на Кухня.
Преди да продължи обясненията си, над водата се понесе хор от писукащи гласове и за момент Орландо си помисли, че са на оцелелите от ужасяващата зеленчукова сеч — странното бе, че те се извисиха в сложна тригласна хармония.