Реката на синия огън

Пеем ние, тримата гризачи, безоки още от деца, не виждаме, но пеем con brio сляпо, вресливо мишо трио.

Сред мъглата изникна продълговат цилиндричен силует, върху който се бяха покачили три изправени фигури. Когато приближи към тях, видяха три мишока с еднакви тъмни очила, покачени върху една бутилка, която търкаляха с розовите си крачета като отсечено дърво, без да губят равновесие. С предните си крачка се държаха един друг за раменете; мишокът от единия край държеше тенекиена чаша, а този от другия — бял бастун.

Откакто мама ни роди, почистваме всяка повърхност, напълваме чашата догоре и избърсваме петната и лекетата! Три малки мишлета, които обичат да пеят, но повече от всичко да почистват наред и ако ни използвате, ще разберете, че освен това можем да дезинфекцираме! И за едноокия прилеп е ясно — „Слепият, миши препарат за почистване“ ще ви свърши работа!

Грубоватата бръснарска мелодия беше толкова безукорна и глуповата, че когато песента свърши, Орландо не се сдържа да не изръкопляска; същото направи и Костенурката. Фредерикс я изгледа ядосано, но се присъедини с неохота. Единствено вождът остана съвършено невъзмутим. Трите мишока, които продължаваха да търкалят бутилката под себе си, се поклониха дълбоко.

— Отскоро достъпен и в семеен размер! — изписука този, който държеше бастуна.

Може би думата „семеен“ докосна някаква струна във вожда или той просто изчакваше благовъзпитано края на песента.

— Вие виждали лоши хора на голяма лодка? — попита той. — С малко пепъс?

— Едва ли биха могли да видят каквото и да е — обади се Костенурката. — Не е ли така?

— Наистина не виждаме много неща — съгласи се единият от мишоците.

— Но пък чуваме доста неща — добави другият.

— Може пък да сме чули точно това хлапе — заклати сериозно глава третият.

— Голям кораб мина покрай нас.

— Преди два часа.

— Но не харесаха нашето шоу.

— Плачеше някакво бебе.

— Това ни натъжи.

— Онези хора ни се сториха доста зли.

След кратка пауза този с бастуна отново изцвърча.

— А и не миришеха твърде приятно — прошепна конспиративно той! — От-ней у-тей ин-клей, ако разбирате какво искаме да кажем.

Подпалващия всичко наред се наведе напред.

— Накъде сте тръгнали?

Мишоците събраха глави и подхванаха задълбочен, но доста оживен диспут. Най-после отново се обърнаха към тях, протегнаха ръце и задвижиха синхронно крачка, поддържайки въртенето на бутилката с почистващия препарат — дори Фредерикс трябваше да си признае по-късно, че номерът бе много добър.

Бреговете на Гитчи-Гуми може да са сенчести, зелени и прекрасни,

запяха отново те, —

но освен да кажеш: „Хай!“ на Хайавата, не си струва да ходиш чак там. Местенцето е близо — щом преброиш до три, си там! Тези крадци на деца използват стари карти към прочутата Ледена кутия.

Мишокът с тенекиената чаша я завъртя в кръг и добави:

— Не забравяйте, че иде пролет! Време е за пролетно почистване!

След което триото затанцува с розовите си крачка с такава скорост, че бутилката се завъртя, насочвайки гърло встрани от кануто. Докато течението ги отнасяше, Орландо забеляза, че нямаха опашки. След няколко мига отново потънаха в мъглата, но пискливите им гласчета достигаха още известно време до тях, подхванали поредния химн в прослава на якото жулене и грейналите лавици.

— Точно така, жената на фермера… — измърмори Орландо, когато детското стихче достигна слуха му. — Дребни нещастници.

— Какво дърдориш? — намръщи се Фредерикс, след което извика: — Хей, накъде отиваме?

Вождът бе започнал да гребе с удвоена енергия към неизследвания отдалечен бряг.

— Ледената кутия — обясни Костенурката. — Намира се в дъното на Кухнята и за нея се разказват сума ти легенди. Всъщност се говори, че някъде вътре в нея лежат Сънльовци — имало ги, откакто я има кутията, но спят непробудно и ако никой не ги безпокои, ще сънуват невъзмутимо до края на самото време. Понякога, изобщо, без да се пробуждат, предсказват бъдещето на този, който има щастието или нещастието да е наоколо, или отговарят на въпросите, които инак никой не би чул.