Джеремая потръпна. Помисли си за Ирене Сулавейо, която нямаше и понятие, че само на няколко сантиметра в злокобната чернота плува тялото на баща й…
Беше длъжен да провери. Беше кошмарно, но трябваше да провери. Запита се дали ако открехне резервоара, това би било достатъчно да пробуди потъналите във виртуалните си сънища заспали хора. Ами ако Джоузеф не бе там и прекъснеше експеримента ей така, за нищо…?
Изтръпнал от ужас, Джеремая се отправи към най-горната вентилационна шахта, за да поеме чист въздух и да избистри мислите си. Това свърши работа, но не така, както бе очаквал.
Решетката на вентилатора лежеше на пода.
За момент Джеремая втренчи глупав поглед в нея, след което вдигна очи към зеещия отвор на голямата квадратна тръба, тъмна дупка, отвеждаща към нищото. Отново насочи лъча на фенерчето към пода и видя шепа болтове, подредени внимателно в центъра на решетката.
Шахтата беше достатъчно широка, за да се провре човек, и достатъчно тясна, за да може да се прикрепва с рамене и крака, изкачвайки се по нея. Особено ако този човек бе твърдо решен да го направи. Или пък малко луд.
Пулсиращото туптене тук, в отдалечения от репродукторите край на гаража, бе по-тихо. Джеремая наклони глава към тръбата и извика името на Джоузеф, но в отговор отекна и замря единствено собственият му глас. Извика още веднъж, но отново не получи никакъв отговор. Провря раменете си в тръбата и насочи фенерчето нагоре. Няколко паяжини бяха провиснали на единия си край, сякаш нещо се бе промушило през тях.
Докато се взираше, стори му се, че дочу някакъв звук от вътрешността на шахтата, някакво тихо мелодично извикване — може би притъпен от болката вик за помощ. Наостри слух, за да чуе по-добре, но звукът бе съвсем тих и той изруга наум отекващите удари на сърцата, които само допреди броени секунди му бяха единствената компания. Напъха фенерчето в джоба си и се запромушва нагоре по тръбата, за да ги заглуши със собственото си тяло.
Сега вече го чу, стенещия звук. Миг по-късно разбра какво е. Някъде далеч оттук, на стотици метри пластоманен тръбопровод, профучаващият през Дракенсберг утринен вятър свистеше през оттатъшния край на тръбата.
Дългия Джоузеф бе решил да отиде при сина си Стивън. Не в преносния смисъл — като се самоубие, — а в буквалния.
Да, естествено. Джоузеф Сулавейо беше изключително буквален човек.
„О, Божичко, какво ще стане сега?“
Джеремая се измъкна непохватно от тръбата. Пулсовете на тези, които охраняваше, продължаваха да отекват в напомнящия пещера гараж, бавни и равномерни, сякаш не се бе случило нищичко.
„Проклетият му глупак…!“
СЕДЕМНАЙСЕТА ГЛАВА
В ЗАВОДА
МРЕЖА/МУЗИКА: „Ужасни животни“ се разделят.
(Картина: клип на „1Way4U2B“.)
Диктор: Близнаците Саския и Мартинус Бенчлоу, основатели на „Моето семейство и други ужасни, ужасни животни“, изпълнители на един от най-големите хитове на миналото десетилетие — „1Way4U2B“, които от известно време не са влизали в класациите, са взели решение да тръгнат по свои собствени музикални пътища.
(Картина: М. Б. и неговият импресарио на приема след раздаването на наградите „Гим“.)
М. Бенчлоу: „Саския, тя е велика, но имам нужда да поема в своя собствена посока, не толкова комерсиална. Не става въпрос за пари, ясно ли е? Уморен съм от суетнята. Ужасно, ужасно обичам джаза, всичко свързано с него. Имам тромпет, ясен ли съм? Познавам всяка мелодийка на Иийл Армстронг. Имам необходимост да разработя всичко това. Тя предпочете славата и парите, но си оставаме близки…“
Наистина й бе трудно да проумее онова, което виждаше пред себе си — странника Азадор на пода сред развалини от тиктаци, девойката Емили, пърхаща като птичка, докато го обсипваше с очевидно нежелани от него целувки, — а и Рени нямаше кой знае колко време за проумяване. По коридорите на щаб-квартирата на Плашилото се въргаляха труповете на летящите маймунки от топящата се армия на Новия Изумруден град и зеленобради войници. Други защитници умираха в същата тази секунда само на неколкостотин метра, опитвайки се да удържат товарителния док срещу връхлитащите тиктаци, и опасността с всяка секунда се увеличаваше. И все пак не можеше да се направи, че не е чула току-що казаното.