— Това е приемната.
Азадор огледа купчините сгъваеми маси, които преграждаха два от останалите три изхода на стаята.
— Някой се е опитал да барикадира мястото.
— Твърде безуспешно — отбеляза Рени.
— Не са останали много защитници — изтъкна Азадор. Когато Рени се насочи към вратата, през която можеше да се премине, той изкрещя:
— Не! Не минавай оттам!
Тя се извърна ядосана.
— Как смееш да ми заповядваш?
— Не ти заповядвам. Оставили са я свободна. За да ни накарат да минем през нея. Сигурно има някакъв капан от другата страна.
Въпреки неприязънта, която изпитваше към него, тя изпита неудобство.
— Прав си. Съжалявам.
— Нека мина пръв — предложи !Ксабу, когато стигнаха до вратата. — Лек и пъргав съм.
Рени поклати глава.
— Не преди да отворим вратата. Азадор, не можем ли да минем край нея, както успя да ни изведеш от килията?
Той огледа мълчаливо стените и поклати глава.
— Не и в тази стая. Това не е — как се казваше? — щраккод. Някой се е постарал специално. Вероятно някога е изглеждало приятно.
Рени обгърна с поглед огромното, лишено от прозорци сивозеленикаво пространство и се усъмни в подобно твърдение. Очите й попаднаха на лозунга.
— Чакайте.
Тя откъсна от стената дълго парче хартия, пристъпи внимателно до вратата и го завърза на клуп за дръжката. Подаде двата края на Азадор, взе един от сгъваемите столове — това място наистина би свършило отлична работа като сиропиталище в Пайнтаун — и се приближи странично до вратата. Пресегна се със сгънатия стол към резето и го натисна, докато то щракна, а Азадор опъна краищата и вратата се открехна.
Не последва взрив. Нито пък върху им се изсипа дъжд от тънки остриета. !Ксабу пристъпи бавно към вратата с приведена към земята муцуна, като змия, дебнеща мангуста, Рени се помоли наум за безопасността на малкия човек.
Бабуинът не забеляза нищо обезпокоително, бавно мина през вратата и се скри от погледите им. Рени затаи дъх. Миг след това се появи отново с настръхнала по гърба козина.
— Елате бързо!
В стаята нямаше нищо друго освен купчина стари дрехи в центъра на пода, окичена с гирлянди от маркучета и тръбички. Рени тъкмо се канеше да попита !Ксабу, какво толкова го бе впечатлило, когато купчината стари дрехи надигна сплесканата си, смачкана глава. Емили изписка и отстъпи към вратата.
— … помощ… — измърмори нещото с немощен, сух глас, който заглъхна, преди да успее да довърши.
— Божичко, но това е Плашилото.
Рени пристъпи напред, но се поколеба. Нали тъкмо това нещо искаше да ги убие? Но пък вероятно можеше да им каже как да се измъкнат от тук. В противен случай ставаха изцяло зависими от Азадор, а с всяка изминала секунда това засилваше нейните безпокойства.
— Какво трябва да направим? — запита тя смачканото нещо на пода.
То вдигна пръст и посочи към една от вратите, които почти не се забелязваха върху стената. Дано само нещото да бе достатъчно на себе си, за да е сигурно коя от тях накъде води.
— Чувам металните мъже да се приближават — обади се !Ксабу. — Много силно. Съвсем близо са.
Рени грабна Плашилото, като внимаваше да не се препъне в омотаните като спагети маркучета. Кралят на Канзас се изви леко в ръката й — изключително неприятно усещане, сякаш я полази някаква змия от парцали.
„Като че ли всячески се стремят да дискредитират онзи чудесен филм «Оз»“, мина й неволна мисъл.
Вратата се отвори с едно докосване; зад нея една стълба отвеждаше нагоре. С окаменяло между благоговение и погнуса лице Емили грабна останалите по земята маркучи и единия обут в бота крак на Плашилото и забърза след Рени, последвана на крачка от Азадор и !Ксабу.
На върха на стълбата ги очакваше някаква наподобяваща котелно помещение стая, кръстосана от гъста мрежа тръби по тавана и по стените. Един-единствен стол, измъкнат като че ли от пилотската кабина на старовремски самолет, бе поставен пред шкафа от имитация на дърво, в който се намираше екранът и около който се извиваха всички тръби.
Главата на Плашилото се разтресе. Треперещата му ръка се насочи към една от тръбите, чийто край сключваше деветдесетградусов ъгъл с останалите и стърчеше на разстояние малко повече от метър над пода. Плашилото напрегна сили да си поеме дъх. Рени се приведе да чуе шепота му.