— … в гърдите…
Тя огледа накрайника, а след това и усуканата купчина от дрехи и фланелената риза, покрили тънките като ивици плат крака и празната глава. Напъха почти изпразненото му туловище върху накрайника между две копчета на ризата му, сякаш набивайки го на кол като някоя жертва, на средновековната Инквизиция, и го закрепи на мястото му. Не последва нищо. Едната ръка на Плашилото се заклати към един маховик. Когато Азадор го завъртя, стаята се изпълни със съскащ въздух.
Най-напред започна да се издува тялото на Плашилото, а след малко и главата му. Накрая кралят на Канзас се изтръгна от накрайника с лишените си като че ли от стави ръце, издути като балони, и се извърна вдървено към Рени и останалите двама. Извади пръста си от дупката в гръдния си кош и изпусна малко от въздуха, докато заприлича на предишното, отпуснато като чувал същество, след което напъха в отвора малко слама от вече неслужещия му за нищо крак.
— Имам мехури, каквито не бихте могли да си представите — заобяснява то с тънък и напрегнат глас. — С една хватка мога да ги напълня с въздух. А това тук е несъмнено Обирджийския град.
То намигна, но главата му бе така издута, че клепачът му не можа да се притвори напълно.
— Това няма да издържи дълго, но все пак достатъчно, за да се убедя, че нито едно от тези копелета не ще успее да завладее Изумрудия — освен, ако някой от тях не иска да се превърне на прах и пепел.
— Какви ги приказваш? — пристъпи към него Рени, почти готова да изтръгне отново сламената запушалка. — Да не смяташ да опожариш това място? А какво ще стане с нас?
Плашилото махна с ръка. Озъбената му усмивка изопна още повече издутите му черти, при което те изписукаха.
— Не би било твърде благородно от моя страна, след като ме спасихте, нали така? Напълно справедливо, първо ще ви пусна да се измъкнете. И добре ще е да го направите веднага, защото ми остават само няколко минутки, стари приятели. Тези парцали „Фермер Джон“ не осигуряват истински здрава изолация, ако разбирате какво имам предвид.
— Не знаем как Да се измъкнем оттук — отвърна Рени. — Има ли… има ли пресечен пункт? Както в реката?
— Проход? — Заоблената усмивка на Плашилото стана още по-широка. — Нима дори не знаете как се наричат? Вие наистина сте пришълци, прав ли съм?
— Знам какво е проход — прекъсна го Азадор. — И знам, че има такъв тук, в твоя замък.
— Замък! — Плашилото изхриптя и удари коляното си с облечената си в ръкавица ръка. Надигна се облаче прах. — Бива си го. Трябваше да видите колибата ми в истинския Изумруден град — това беше замък! Това тук — о, Господи, струва ми се, че е инженерна интерпретация на някаква старинна гвардейска хералдика или нещо такова. Купихме го евтино, когато създадохме всичко това.
— Все пак има ли… проход тук? — настоя Рени.
— Имаше. Ако нямате нищо против да прегазите още около двеста от тези проклети механични човеци. Намира се в тронната ми зала, зад стенния екран. Но сега са притежание на торнадата на Тенекиения човек — разполагат с почти всичко. Защо, мислите, се домъкнах чак тук в този достоен за окайване вид? — То повдигна няколко от тръбичките и ги разклати опечалено. — Не мога да повярвам, че всичко приключи.
— Чувам тракащите човеци съвсем наблизо — обади се !Ксабу. — В голямата зала под нас са.
— Няма да успеят да проникнат тук — каза пренебрежително Плашилото. — Затворим ли тези врати, ще им са необходими дни наред, за да се промъкнат.
— И как да се махнем? — попита отново Рени.
Тъй като вратът му бе все така издут, на Плашилото му се наложи да се обърне с цяло тяло към нея.
— Трябва да помисля. Значи ви е необходим проход, така ли?
То подпря безформената си брадичка с длан и постави показалец върху бледото си слепоочие.
— Мамичката му! — изкрещя в ъгъла Азадор. — Отървете ме от това същество!
Рени се обърна и видя Емили да отстъпва с разтреперани устни. Изглежда, момичето най-после бе проумяло, че ухажването й е нежелателно. Рени се вмъкна между двамата.
— Стой близо до мен — каза на момичето тя.
— Но той беше моят специален хенри — отвърна с треперещ глас Емили. — Наричаше ме сладък мъничък пудинг.
— Нима? — стрелна към Азадор презрителен поглед Рени. — Случва се много често в РЖ — понякога мъжете там са абсолютни боклуци.