Обектът на описанието врътна очи и скръсти ръце пред гърдите си.
Плашилото плесна с меките си длани.
— О! Разбира се! Можете да отидете в Завода. Там има проход, където Реката напоява обработваемите растения.
— Завода? — попита Азадор. — Та нали Тенекиения човек е най-могъщ тъкмо там!
— Да, но в момента не го е грижа за задния му двор, тъй като цялото му внимание е насочено тук. Където се разиграва финалът на играта.
Кралят на Канзас бе започнал да спада. Подпухналите му черти придобиха тревожно изражение.
— Но не бива да му позволявате да хване това момиче. Ако се докопа до Доротито, цялата игра приключва.
— Това за теб игра ли е? — поклати глава разстроената Рени. — Всичките тези мъртъвци, страданието, всичко е просто една игра, така ли?
Плашилото полагаше усилия да държи главата си изправена.
— Просто? Нима наистина си толкова ограничена? Бил съм вън от тази симулация само в продължение на две години — колкото да сменят течностите и филтрите ми в РЖ, и толкоз. Загубих най-малко петнайсет процента от костната си маса, за Бога, или както го наричате, атрофия на мускулите! Дал съм всичко, което имам, на този сим-свят и останах в него дори след като онези, които-и-да-са, доплуваха от някаква друга симулация и избутаха моите партньори. Сега смятам да се самовзривя заедно с цялата сграда, така че това копеле Тенекиения човек и тлъстият му приятел да не могат да сложат ръце върху нея — което означава, че ще ми отнеме няколко седмици, докато открия обратен път, — а ти наричаш всичко това „просто една игра“? — Той потърка отпуснатото си лице. — Явно ти не си на себе си.
— Бил ли си наскоро навън? Вън от мрежата?
Той присви очи срещу нея.
— Преди два-три дни. Но се надявам на кратка ваканция, независимо дали ми харесва или не. Защо питаш?
Рени сви рамене.
— Няма конкретен повод.
В същото време си помисли: „Чака те изненада, приятелю“, но осъзна колко безсърдечно е това.
Животът му може би бе изложен на риск — те все още нямаха представа, какви биха могли да бъдат последствията от очевидно променените правила в Адърланд.
— Не, не е вярно — продължи тя. — Има много важен повод. Предполагаме, че нещо не е наред в цялата мрежа. Хората имат… се сблъскват с много странни проблеми. Не могат да се изключат. А… нещата, които се случват тук, може би им оказват въздействие и когато се изключат от мрежата.
Не беше възможно да изясни притесненията си набързо, но се налагаше да се опита да го предупреди.
— Мисля, че ако съм на твое място, ще се опитам да изляза по нормалния начин, преди да извърша виртуално самоубийство.
Плашилото ококори очи в престорена изненада, но зад гърба му се появи разтревоженият Азадор.
— О, хиляди благодарности, малка госпожице. А когато ми се случи да попадна в твоя свят, също няма да пропусна да ти дам цял куп ненужни съвети.
И се обърна към Азадор, сякаш решил, че е единственият, с когото си заслужава да разговаря.
— Над тази стая има вентилационна шахта — точно зад решетката, ето там. Ако искате, можете да се измъкнете по нея на покрива или да се смъкнете в мазето, макар вероятно да нямате желание да заседнете в някаква вертикална шахта, ако бихте могли да си го спестите. Разбра ли ме?
Азадор кимна.
— Щом излезете навън, можете да прекосите града в посока към Реката и така да стигнете до Завода. Или пък направете каквото ви хрумне, по дяволите. Но по-добре тръгвайте, защото не мога вечно да чакам. Около петнайсет минути след като видя последния задник да изчезва в шахтата, това място ще хвръкне във въздуха като фойерверк по случай Деня на Обединените нации. По-дълго не бих могъл да чакам. Разпадам се на парчета.
!Ксабу направи няколко крачки и застана на задни крака пред сламения човек, който клюмваше все по-бързо.
— Не можеш ли да напомпаш пак въздух в себе си? — запита бушменът.
— Не мисля, че шевовете по това тяло ще издържат на налягането, а ако се разпорят, преди да направя онова, което искам да направя, всичко е свършено. Затова изчезвате оттук, по дяволите, ясно ли е?
— Кажи ми само едно нещо — настоя !Ксабу. — Каква е Доротито, за която спомена? Каза да пазим момичето.
— Част от начина, по който е създаден този сим-свят. — Гласът на Плашилото ставаше все по-писклив и тънък. — Следапокалиптичен. Ядрена война. Оцелелите не могат да се размножават. Много лелки емилита, чичковци хенрита, до един стерилни. Оттук митът за едно момиче дете, което една от емилитата ще роди. Доротито, разбра ли?