Още един дрипльо изскочи така внезапно пред тях, че Рени не успя да определи мъж ли е или жена. Докато призрачното същество изпускаше товара, който бе помъкнало, за да зейне широко с уста, Азадор го събори с рамо на земята. Когато притичаха покрай него, мършавите му ръце и крака се гърчеха безпомощно във въздуха, а от гърлото сирена изскачаха хриптящи стонове.
„Само тичаме безцелно — даде си сметка тя. — Наникъде. Така ще ни убият.“
— !Ксабу! — изкрещя Рени. — Води ни към Реката!
Приятелят й не отговори, но се понесе на четири крака с вирната опашка пред тях. Стигна до едно разклонение на пътя, намали темпо, за да се увери, че го следват, и отново препусна.
Сега аларменият вой се надигна от всички страни и макар обитателите на Завода, които препречваха пътя им, изобщо да не се опитваха да ги спрат, а дори се оставяха да бъдат изблъскани, всички до един надаваха мощни писъци, докато Рени и останалите профучаваха покрай тях, и така отбелязваха посоката на бягството им. Врявата беше направо влудяваща.
На всеки завой изскачаха все нови и нови лица, втренчени човешки погледи, празни, грубовати гримаси на тенекиени същества, дори мрачните туловища на няколко тиктаци. Много скоро цялата тази навалица от метални тела и съсухрена плът щеше да препречи един по един всички пътища за бягство.
Емили се плъзна в една мазна локва и отново се олюля, но този път и двете с Рени се строполиха на земята. Докато се мъчеха да се изправят, !Ксабу заподскача като обезумял на едно място, въртейки муцуната си насам-натам.
— Подушвам нещо, но мисля, че е там.
!Ксабу изпъна глава към едно от тесните разклонения. Пое дълбоко въздух и притвори за миг очи, сякаш без да забелязва целия хаос наоколо. Зашава с пръсти, опита се сякаш да хване нещо във въздуха, след което отново отвори очи.
— Там е — потвърди той. — Усещам го.
Неравният проход се изпълваше бързо с тенекиени играчки, които се олюляваха насреща им като сомнамбули.
— Заградили са пътя към Реката — отбеляза Рени със замряло сърце.
Азадор я изгледа, след това погледна !Ксабу и плю на земята.
— След мен! — изрева той.
Втурна се и се блъсна в първата вълна от метални същества. Поваляше ги встрани като кегли, едно тресна в земята и то се строши на две като орехова черупка, от която се разхвърчаха зъбни колела. Рени поведе Емили, като се мъчеше да прикрива момичето зад широкия гръб на Азадор. Воят на десетките механични гърла стана по-мощен от ракетен двигател. Рени усещаше грубия допир на твърди ръце, които се опитваха да я сграбчат, и размахваше освирепяла ръце, удряйки с юмруци във всички посоки. В един момент Емили се оказа под нея, но Рени се провря през мелето от тела, напипа крехката момичешка ръка и я издърпа. Сега и Емили заблъска паникьосана с ръце около себе си, шамаросвайки с отворени длани тенекиените създания, изкривила уста в крясък, който Рени не чуваше. Рени залитна напред, вцепенена от изтощение и с ръце, изцапани целите в кръв. Пред нея изникна поредното изрисувано лице и забръмча, включвайки алармата. Изрита го в заоблената коремна област и го катурна настрани. Зад него нямаше нищо освен Азадор и мрака.
Той извърна към тях лицето си, сега цялото червено, и им махна с кървава ръка. Коридорът пред него беше пуст, очертан от мъждукащи светлинки, които потъваха в тъмнината. Бяха успели да се промъкнат.
— Исусе Христе — задави се Рени. — Ти… ти…
Чу някакво потракване зад себе си и се обърна. Тенекиените създания, които не бяха напълно осакатени, шаваха като преобърнати бръмбари, за да се надигнат и да подновят преследването. Усети, че й се свива стомахът.
— Къде е !Ксабу?
— Побързайте!
Рени се обърна рязко и видя любимия силует на бабуина, изникнал като Светия дух в коридора пред тях.
— Почти до Реката сме! — извика той.
Закуцукаха след него. След миг клаустрофобичните пространства се разшириха и цилиндричните колони внезапно се източиха на десетки метри височина. Огромната черна маса на Реката се просна пред тях. Товарителният док беше пуст и Рени се досети, че всички създания са сред тълпата, през която току-що се бяха промъкнали. Все още чуваше зад гърба си оцелелите, все така готови да подновят гонитбата, виейки и тътрузейки се върху изпотрошените си крайници.
— Изходът някъде наоколо ли е? — попита тя, опитвайки се да нормализира дишането си.
— Не ставай глупава — изръмжа Азадор. — Цял живот няма да ни стигне да го открием.