— В такъв случай ни трябва лодка.
Два огромни товарни кораба стояха на котва, единият с полуразтоварена стока — кошове с хранителни припаси и сандъци смазочно масло. Рени и останалите се затичаха по дока, за да намерят нещо по-съответстващо на собствените им размери, и го откриха. Беше малък речен влекач, не по-голям от шлеп, облицован отстрани с гума. Качиха се на борда. Рени намери някакъв прът и откачи с него придържащото въже, след което Азадор включи двигателя и се понесоха бавно върху тъмната река.
Зад тях тълпата от виещи хора и механични същества се бе придвижила върху дока, но отвратителният им вой ставаше все по-тих, докато влекачът се носеше навътре в Реката.
Азадор стисна щурвала, мрачен и мълчалив, с ръце, по-кървави от лицето му. Емили рухна разплакана на носа. Рени я отнесе в каютата с помощта на !Ксабу и я положиха върху тънкия сламеник, който явно бе служил за легло на капитана.
Докато Рени шепнеше успокоителни думи на момичето, които и двете едва можеха да чуят поради все още болезнено пищящите им уши, нещо до тях изпращя. Това, което Рени бе помислила за огледало, започна неочаквано да излъчва трепкаща светлина и върху екрана се появи безокото лице на Тенекиения човек.
— И така — възкликна развеселен той, — всички вие, чужденци, все още сте живи — както и най-специалната, мамчето на бъдещото отроче, нали? Великолепно, великолепно. Нищо не е в състояние да помрачи радостта ви, а? Отлично! В такъв случай би трябвало да ви кажа: „Предайте Доротито!“
Вратата на устата му затрака нагоре-надолу, тъй като Тенекиения човек даде воля на отвратителния си, стържещ смях.
— Става, нали? И се надявам, че вие няма действително да капитулирате и да развалите удоволствието…
Рени сграбчи пръта и го стовари върху екрана, който рухна, превърнат на сол. След това се отпусна на пода изтощена и запреглъща сълзите си.
ОСЕМНАЙСЕТА ГЛАВА
БУЛАТА НА ИЛЮЗИЯТА
МРЕЖА/БИОГРАФИЯ: „Човекът в сянка“.
(Картина: забавен каданс на Енфърд, който произнася реч на конгрес.)
Диктор: Рекс Енфърд, наричан някога Главнокомандващия-в-Отсъствия, или Прошарения, е обект на тази биография, която проследява възхода му от никому неизвестен провинциалист през появата му в новия Сенат на индустриалците като представител на АНВАК, „Машини и съоръжения“ и други мощни сенчести корпорации, чак до последвалия избор за президент на Съединените щати. Дискутиран е и спорният въпрос относно неговото здраве, а специалисти анализират огромната документация, опитвайки се да установят какви, ако такива въобще съществуват, са здравословните му проблеми…
Цял калейдоскоп цветове изгря от ослепителната златиста светлина — черно, огненочервено, а накрая и плътно неоновосиньо, преливащо към ултравиолетово, което сякаш проникна с трептенията си в него — и Пол премина, все така в ръцете на човека, който го отвлече. Понечи да се защити, но осъзна, че противникът му не употребява насилие, а само го придържа. Опря ръце върху гърдите му и го отблъсна. Мършавият тъмнокож мъж залитна назад, разпери ръце и успя да запази равновесие.
Земята под краката на непознатия се простираше само на два-три метра зад него, преди да се спусне по стръмен, обрасъл с трева склон. Далеч надолу през тесния каньон се виеше река, която се пенеше през множество водопади, преди да изчезне от погледа. Но Пол не обърна внимание на зашеметяващата гледка на реката, хълмовете и сплелите клони дървета под сияещите от слънчевата светлина небеса. Не откъсваше поглед от натрапника, който го бе отвлякъл от нападнатата от марсианци Англия — една изкривена версия на родния дом, но все пак най-близка до онова, което бе загубил.
— Сега — продума усмихнат непознатият — безспорно ви дължа изви…
Очите му се разшириха и той отстъпи уплашен, щом Пол се метна насреща му.
Пол не му нанесе удар, а го сграбчи в ръцете си и вкопчени един в друг, двамата се запремятаха надолу по склона на кълбо. Беше му ясно, че като нищо може да се сурнат по някоя урва и да си строшат кокалите на дъното на клисурата, но сега това изобщо не го интересуваше. Вече толкова дълго време бе подложен на преследване и тормоз поради съвършено непонятни за него причини, че когато най-после бе успял да докопа един от мъчителите си, бе твърдо решен да му натрие носа, ако ще и никой от двамата да не оцелее.