— В такъв случай ти е ясно защо те сравнявам с Арджуна, този смелчак — велик герой! — който се нуждае от мъдър съвет.
— Боя се, че не я прочетох внимателно.
Всъщност изобщо не я беше чел и единственото, което си спомняше, бе, че Кришна е някакъв бог или може би самият Бог, и си помисли, че ако този Нанди си приписва ролята на Кришна, малко се надценява.
„Само се чуй — мина му през ума. — Сякаш слушам баба си.“
Съвършената във великолепието си гледка се плъзгаше покрай тях. Далеч в долината след множество извивки на реката над нея се издигаше облак от ситни водни пръски, увенчан от блестяща дъга. Пол се опита да си припомни прочутата поема на Колридж, но не стигна по-далеч от: „Във Ксанаду издигна Кублай хан за развлечения величествен палат…“
— Сега можем ли да разговаряме? — попита той. — Шумът на реката ще заглуши гласовете ни.
Нанди ги прекара покрай една островърха скала и пенливата водна диря зад нея.
— Опасни са не само звуците. Всяка произнесена дума бива преведена от няколко вида виртуални устройства, което също оставя следи. Хората, които търсим, са господари на това място така, както Тримурти е господар на реалния свят, и едните, и другите управляват своите владения до най-незначителната прашинка, до най-миниатюрната искрица на по-малките и от атома частици. Именно затова грешките на тези хора са толкова грандиозни — те се опитват да станат богове.
— Не прекъснато повтаряш „те“ или „тези хора“. Кои са те?
— Група мъже — а също и няколко жени, — обявили се за врагове на всичко. Нарекли са се Братството на Граала, злоупотребявайки с древния мит в своя собствена изгода — присвоявайки легендата, така да се каже. Те създадоха това място и живеят и се развличат тук като най-древните Небесни синове и дъщери. Далеч не цялата мрежа е така приятна като тази нейна част — не, голяма част от нея е по-зловеща от всичко, което си виждал. Симулации на робство и жестокост, както и на сексуална невъздържаност — всички те са създадени от тях.
— А ти кой си? Искам да кажа, как се замеси в това?
Нанди го огледа за момент, размишлявайки.
— Това бих могъл да ти обясня. Тези от братството се забъркаха в неща и причиниха пакости, които изобщо не са в състояние да проумеят. Затова има хора, които се обединиха, за да им се противопоставят. Ние сме от Кръга.
Той вдигна ръката си с присвити в окръжност пръсти и надзърна през нея със светлокафявото си око. Изглеждаше доста комично.
— Щом си с нас, значи си в безопасност, поне в степента, в която можем да ти я гарантираме, тъй като очевидно ти си враг на враговете ни.
— Защо?
Страхът, който бе успял да потисне, го завладя отново.
— Защо е нужно някой да се грижи за мен? Аз съм никой! Аз съм само един служител в музей на изкуствата, за Бога.
Реката се стесни и лодката увеличи скоростта си покрай извисилите се над главите им островърхи скали. Скрита зад провисналите клони на една върба, от една издадена над водите скала надничаше някаква изоставена японска чайна, сякаш забравено от някакъв гигант изящно бижу. Беше прекалено красиво, помисли си Пол, опитвайки се да потуши тревогата си. И за първи път усети нереалността на всичко наоколо.
— Не знам с какво си привлякъл вниманието им — призна Нанди. — Вероятно има нещо общо с времето, което не си спомняш. Но тези, които неотлъчно те преследват през няколко симулации, без всякакво съмнение са агенти на най-могъщия от братството, тъй като всички тези места са негова собственост. Както и това.
— Всички принадлежат на един човек? И Марс, и онова „Алиса в страната на чудесата“, всички до едно?
— Богатството е едно от нещата, които не му липсват. — Този път усмивката на Нанди беше горчива. — Създал е десетки такива.
— Как се казва?
Тъмнокожият поклати глава.
— Не тук. Когато преминем в друго място, ще ти кажа, но няма никакъв смисъл да произнасяме думи, които неговите агенти веднага ще разследват, тъй като само тези извън системата биха могли да разберат, че създателят на това място е човек.
Нанди рязко вдигна поглед, защото нещо се раздвижи над главите им, но беше само някакъв овчар, повел стадото си по извисяващия се хребет. Мъжът не погледна към тях, макар някои от овцете да го сториха. Пол се сети, че е първият човек, когото виждат, откакто бяха влезли в Ксанаду.
— Агенти — каза високо той. — Значи онези две… неща, които ме преследват от симулация в симулация, са агенти? На този от братството? — Той свъси чело. — Мислиш ли, че двамата Панки също са били агенти? Изобщо не усетих подобно нещо. А и прекарах цяла нощ в сън до тях, но нищо не се случи.