— И на това не мога да отговоря.
В продължение на няколко минути Нанди се съсредоточи върху управлението на лодката между скалите, които ставаха все повече и повече. Когато водната повърхност пред тях се изчисти, той продължи:
— Проучваме тези хора, но все още знаем малко за тях — в края на краищата те доста са се постарали и са похарчили бая пари, за да запазят стореното от тях в тайна. Но при онези двамата нещо не беше наред, мъжа и жената. Усетих докосването на ръката на моя Бог.
Каза го така простичко и убедено, както би съобщил, че пред магазина има паркинг.
— Ако не вярваш в боговете — ако не вярваш в Бог, — значи си се отрекъл от себе си.
Нанди отново се съсредоточи върху управлението. Пол се отпусна върху излъсканата пейка и се загледа в плъзгащите се покрай тях зелени хълмове и надвиснали скални масиви. Беше трудно да се намери дори местенце, където човек да се отдаде на размисъл над всичко това. Не ставаше дори и за сценарий на анимационен филм, камо ли за нещо действително преживяно от него. Същевременно всичко придобиваше някакъв ужасяващ смисъл: достатъчно бе да се съгласи, че е възможно една симулация да е до такава степен реална, много от останалите му въпроси получаваха логичен отговор. Дори изпита известно разочарование, когато си даде сметка, че не бе видял началото на историята в ледниковата епоха, а само нечия кодирана драматизация за нея. И все пак Човеците каквото и да бяха те в действителност, не само му се бяха сторили реални, но ако наистина бяха Кукли, те изглеждаха учудващо независими, абсолютно отдадени на собствения си измислен свят, на своите страхове, победи и ритуали. Може би, помисли си той, дори въображаемите хора имаха нужда от своя собствена легенда, която да придаде смисъл на нещата.
Но ако всичко това бе само код, само измислица, какво да мисли за жената, която му бе проговорила през устата на болното неандерталче? Крилатата жена, която го посещаваше в сънищата му? Беше го помолила да я намери… Беше твърде много, за да проумее всичко наведнъж.
— Щом тези хора са толкова всемогъщи — запита той, — то какво смятате да направите с твоите приятели от този Кръг? И какво толкова ви е грижа в края на краищата, че някаква банда богаташи си устройват частни оргии в своята ВР-мрежа?
— Де да беше само това, Пол Джонас.
Нанди вдигна мокрото гребло от водата, за да се обърне към него.
— Не мога да отговоря изчерпателно на въпроса ти, но трябва да ми вярваш, когато казвам, че онова, което вършат, заплашва всичко. Всичко. А дори и да се съмняваш в думите ми, факт е, че много хора са пострадали или загинали, за да построят те това… този свой театър на Майя. И ще ликвидират много още, за да го запазят в тайна толкова дълго време, колкото е необходимо. Всъщност от думите ти излиза, че и теб искат да убият — или да ти напакостят по някакъв начин.
Страхът се завърна и усети да го полазват мравки — наложи му се да потисне желанието си да изкрещи заради сполетялата го несправедливост.
Какво лошо бе сторил някому? Успя да се овладее.
— Не си ми казал какво възнамеряваш да направиш?
— Нито пък мога да ти кажа — отвърна Нанди. — И не само заради запазването на тайната. Имаш си достатъчно проблеми, Пол. Не е нужно да обременяваш съзнанието си с онова, което ни е известно. Ако някога те пипнат, ще има да признаеш едно нещо по-малко.
— Говориш, сякаш сме на война!
Този път Нанди не се усмихна.
— Наистина сме на война. — И след кратко мълчание добави: — Но макар да се мислят за богове, са си обикновени хора. И допускат грешки. Вече допуснаха няколко, а ще го правят и в бъдеще, независимо какви най-разнообразни форми приемат, независимо колко различни живота създадат за себе си в това място. Както казва Кришна на Арджуна: „Не тъжи за живота и смъртта на индивидите, защото това е неизбежно; телата идват и си отиват, но животът, който намира своята проява във всичко, е безсмъртен и невредим, той нито унищожава, нито може да бъде унищожен.“ Това е централен принцип на света, Пол. Кришна има предвид онова, което ти би нарекъл душа или същност. А сега тези престъпници от Братството, опитвайки се да подражават на боговете, са впримчени в умалена версия на същия този велик закон, сянка, хвърлена от сияйната му светлина. Разбираш ли, те не могат да се отърсят от онова, което са, колкото и пъти да сменят кожите си.