Нанди кимна.
— Да. Навъртах се там няколко дни и видях по един или по двама души да влизат в лабиринта, без да излизат обратно — членове на Братството или по всяка вероятност техни наемници. Така че проучих. Реших да проверя. Всички врати, дори речните, осигуряват възможност на облагодетелствания да премине там, откъдето пожелае, но за разлика от онези в двата края на Реката, останалите не въвеждат в мрежата в някакъв строго определен ред. Но почти всички врати имат настройка по подразбиране, обикновено към друг свят, принадлежащ на същия господар. Както и да е, за щастие мога да кажа, че скоро ще достигнем проход, който ще ни изведе окончателно от именията на този човек.
— Откъде знаеш всичко това?
Започна да го обзема чувство на безизходност — имаше да научава толкова много неща, преди най-важните въпроси дори да бъдат формулирани.
— Ние от Кръга отдавна изучаваме тези хора и направеното от тях. И макар лично аз да съм отскоро в тази мрежа, не съм първият от нашия вид, който пристига тук.
Нанди протегна ръце, сякаш, за да предложи нещо на Пол.
— Много мъже и жени загинаха, за да узнаят нещата, които сега чуваш.
Пол заопипва почти несъзнателно шията си с пръсти.
— Но ако съм в симулация, би трябвало да съм в състояние да се изключа. В такъв случай защо не мога да открия щепсела? Защо не мога просто да изключа проклетото нещо?
Спътникът му помръкна.
— Не знам как и защо си попаднал тук, Пол Джонас, нито какво те задържа тук. Но в момента и аз не мога да напусна, нито пък да ти кажа каква е причината за това. Лично мен това не ме засяга — знам, че така или иначе не ще мога да напусна, преди да приключа работата, за която съм изпратен, — но другите ги засяга. Това е една от причините, поради които решихме да се противопоставим на тези хора. Знам, че е много изтъркано клише — направи насмешлива физиономия той, — но Братството на Граала се е забъркало в неща, които не проумява в достатъчна степен.
Отломък пещерна стена се бе плъзнал в реката точно пред тях, натрошавайки се на множество дребни ледени буци, и Нанди насочи вниманието си към управлението на лодката. Пол се сви в одеялото, опитвайки се да преодолее неясното, но категорично усещане, че времето няма да му стигне — че има още много неща, за които би трябвало да попита, и че по-късно ужасно много би съжалявал, ако сега не го стореше.
Замисли се за жената, единственото нещо, което имаше значение за него в цялата лудост до този момент. Каква беше ролята й във всичко това?
„Все пак нужно ли е да споделям всичко с този човек, абсолютно всичко? Ами ако самият той всъщност служи на тези от Граала и просто се забавлява с мен?“
Загледа се в строгите му, изострени черти и осъзна, че никога не бе успявал да научи нещо определено за когото и да било само по израза му.
„Ами ако просто е луд? Може това да е симулация, но цялото това нещо с Граала може и да е някаква налудничава конспиративна теория? Откъде да знам, че и той не е Кукла? Може пък това да е част от пътуването?“
Пол се загърна още по-плътно в одеялата. Размишленията му не водеха до нищо. Допреди няколко дни сякаш плуваше в някаква мъгла; сега поне имаше нещо като база за размисъл, за вземане на решения. Можеше да се съмнява във всяко нещо и във всичко, но думите на Нанди Парадиваш имаха смисъл: ако той, Пол Джонас, не беше окончателно полудял, то само някаква симулация беше разумното обяснение на всичко, което бе преживял. Но симулации на такова ниво, действително неразграничими от действителността, бяха съвършена новост. Само хора с мощ като тази, за която бе споменал Нанди, биха могли да си позволят подобен енергиен скок.
— Какво искат те? — попита неочаквано той. — Тези хора от Граала, какво искат? Подобно нещо би трябвало да коства трилиони. Дори повече. Квадрилиони.
— Вече ти казах, че искат да станат богове. — Нанди протегна дългото гребло и избута един малък леден отломък. — Искат да живеят вечно в създадени от самите тях светове.
— Вечно? И как ще успеят да го направят? Ти, аз, и двамата някъде имаме тела, нали така? Човек не може да живее без тяло, независимо какво си мисли мозъкът му. Така че за какво става дума? Това е просто една невероятно скъпа игра. Подобни хора нямат нужда от нищо освен от повече време.
— Ако знаех отговорите на твоите въпроси, нямаше да ми се налага да идвам тук.
Подминал ледения отломък, той възстанови равномерното гребане.