След това стигнах до блока на родителите си и ямата, в която бяха изгорени телата им. Някой ми каза какво се е случило там и аз отново загубих разума си. Хвърлих се в ямата и заплувах в нея, ридаейки сред пепелищата на мъртъвците, а вонята на изгорените им кости и плът пронизваше обонянието ми и от мазнината и саждите от изгорените им тела целият станах черен. Накрая Божията ръка се протегна към мен и ме докосна.
Пол усети, че е спрял да диша. Той изпусна дъха си. Над главата му увисна облаче пара и бавно се разсея във въздуха.
— Тогава ме осени словото на мъдростта — бавно продължи Нанди. — Светът съдържа Майя и нейните була, тоест илюзията, като негова материална причина — илюзията, която разрешава на душите да разиграват своя танц на добри дела и зли дела и по този начин да въртят колелото на прераждането. Но това е само материалната причина на света. Шива, който е танцът, е първопричината, която винаги е била и винаги ще бъде. Казано е: „Тъй като Първопричинителят — някога наричан Ужасът и Разрушителят — танцува над мрака и извършва своите пет акта — на сътворение, съхранение, разрушение, преображение и избавление, той съдържа в себе си едновременно живота и смъртта на всички неща. Тъй че неговите служители живеят в полетата за кремиране, а сърцето на неговия служител е опустошено и неутешимо като тях, и там изгарят Азът и неговите мисли и дела, за да не остане нищо освен самият Танцуващ.“ Лицето му сякаш се бе променило, за да се превърне в нещо неумолимо и остро като каменен нож. Очите му проблясваха с хладна светлина и Пол изпита силно безпокойство.
— И в този момент, докато лежах сред пепелта на мъртъвците, аз се отдадох на Шива — на Бога. Така открих една наука, до която всички творения на човечеството могат само да се приближат. Всичко, което се случва, се случва, защото такава е Божията воля. Всичко е част от танца, поради което, независимо че моят жребий е да се възправя срещу Братството на Граала, същевременно знам, че не може да постигне успех онзи, който не възслави Небето. Разбираш ли, Пол Джонас?
Замаян, в първия момент Пол не отговори. Не беше в състояние да каже дали току-що беше чул някакво дълбоко прозрение, или бе станал свидетел на бълнуванията на религиозен маниак, човек, докаран до ръба на лудостта от преживяната трагедия.
— Не мисля, че разбирам нещо — отвърна най-после той. — По-скоро не.
— Питаш се с що за безумец си се събрал, нали? Нанди се усмихна уморено. Под засилващата се светлина той не изглеждаше чак толкова страшен.
— В ямата за кремиране, където бяха изгорени родителите ми, узнах кой е най-големият ми грях. Моят грях беше, че бях повярвал, че аз съм мярката на вселената. Години по-късно, когато се озовах в едно друго място за кремация, подготвяйки се според ритуала на Шива — за да стана агхори, както казваме ние — за тази задача, разбрах, че дори онези деца през карантината, така ужасяващо малтретирани и убивани пред очите ми, са били част от плътта на Бога. Дори техните убийци са били Бог, изпълняващи работата на Бога.
Пол усети тежест в главата си от струпалите се в нея мисли.
— Все пак нищичко не разбирам, а ако разбирам, не го приемам. Ако убийството е работа на Бога, тогава ти защо си подхванал битка срещу тези от Граала?
— Защото такава ми е задачата, Пол Джонас. И чрез моите действия и моята издръжливост ще се проявят и ще станат видими Божиите желания. Братството на Граала също върши работата на Бога, както и аз, макар те да не го вярват и очевидно смятат обратното за вярно. А съм сигурен, че и ти мислиш по този начин.
Малко преди това, отчаян от мисълта, че е преследван, Пол бе отхвърлял идеята за собствената си значимост. Но сега, докато слушаше този човек да го описва като още една прашинка в неумолимата небесна машинария, той усети, че се понася в противоположната посока. Някакво самолюбие, нещо, което не би могъл да не хареса или дори да (отдели от себе си, отхвърли идеята.