Нанди, изглежда, се забавляваше. Той заработи бързо с греблото, прекарвайки ги помежду многобройните скали в отверстието на пещерата, докато най-после излязоха навън, под лъчите на най-яркото и ослепително слънце, което Пол бе виждал някога. Малко след това, когато заслепените му очи най-после започнаха да привикват, там, където свършваше лъкатушещата през обраслата с гора долина ивица на реката, той съзря просналата се в далечината плоска, тъмна и кротка повърхност на океана. Забеляза също така, че нещо с цвета на водата пред тях не беше както трябва.
В този момент се заби първата стрела. Пол зяпна от изумление, когато тя затрептя пред очите му на носа на лодката, само на сантиметри от ръката му. Сякаш това бе напълно нов и уникален предмет за него. Миг по-късно друга стрела се заби в дървото до първата и в този момент Нанди изкрещя зад него.
Пол се обърна и видя един поток, който пресичаше борова гора и се вливаше в Алф. Вероятно беше притокът, за който бе споменал Нанди. По тази малка река към тях с пълна скорост се приближаваха две лодки, все още на стотина метра разстояние, което скъсяваха светкавично, управлявани от по шестима гребци.
Стрелците, които стояха на носа на водещата лодка, бяха облечени в коприна, чиито крещящи, потрепващи цветове отразяваха слънчевата светлина. Единият опъна своя лък и пусна тетивата. Миг по-късно нещо изсвистя покрай главата на Пол.
Нанди се бе строполил върху пейката, една тънка черна стрела стърчеше от бедрото му, а широките му панталони вече бяха подгизнали от кръв.
— Изглежда, че Хана все пак е наоколо — каза той. Лицето му бе прежълтяло от изненадата, но гласът му беше силен. Мисля, че преследват мен, не теб.
Пол се сви колкото може по-ниско, без всъщност да се прикрива зад Нанди. Двете лодки бяха напуснали страничния поток и сега се движеха по Алф точно зад тях. Още няколко стрели бръмнаха покрай тях, без да успеят да улучат целта само защото течението беше буйно и трите съда се мятаха насам-натам.
— Какво значение има кого преследват? — попита Пол. — Така или иначе ще ни убият и двамата! Колко остава до прохода?
Нанди стисна зъби с такава сила, че жилите по врата му изпъкнаха, а вените по челото му се издуха, след което рязко счупи стрелата точно там, където стърчеше от тялото му.
— Твърде далече, за да стигнем, преди да са ни изтрепали като зайци. Но ако не съм тук, мисля, че нещата за теб ще са различни.
Той изпълзя до ръба на лодката, все така ниско привел глава.
— За какво говориш?
— Знаех, че ще се разделим, но не предполагах, че ще е толкова скоро — отвърна Нанди. — Мястото, което търсиш, не е в съседната симулация, нито пък е наблизо, но с малко късмет ще го намериш. Ти търсиш Итака, почти съм сигурен.
Той се преметна през лодката, но се хвана за нея с две ръце и увисна с потопени във водата крака, накланяйки малкия плавателен съд на една страна.
— Нанди, какви ги вършиш?
Пол се опита да го издърпа обратно, но слабият мъж отклони протегнатите му пръсти.
— Нямам намерение да се самоубивам, Пол Джонас. На воините на Хана ще им е по-трудно да ме хванат, отколкото си мислят. Остани в лодката. Течението ще те отнесе.
Поредната вихрушка от стрели изсвири над главите им.
— Името на твоя неприятел е Феликс Жонгльора — не го подценявай!
Той се пусна, метна се назад с широко разтворени ръце и цамбурна под водата. Когато отново се показа на повърхността, Пол вече се намираше на двайсетина метра от него, без да може да направи нищо друго, освен да проследи как Нанди Парадиваш доплува до брега и закуцука между дърветата.
Първата лодка се понесе в обратна посока, когато достигна мястото, където той беше изчезнал, и щом достигна плитчините, воините изскочиха от нея и хукнаха след Нанди, но втората лодка не забави темпо. Стрелците на борда, които досега бяха гледали колко добре стрелят техните другари, сега имаха шанса да демонстрират своето изкуство. Докато Пол лежеше свит на дъното на малката лодка, върховете на стрелите чаткаха по нея като градушка, цепейки дървото около него.
Успя само да види краткотраен син блясък над главата си, някаква проблясваща, трептяща синева, като облак колеблива светлина, след което нещо накара косите му да настръхнат, изпускайки искри, и той напусна Ксанаду.
ДЕВЕТНАЙСЕТА ГЛАВА
ДНЕВНИ ГРИЖИ
МРЕЖА/НОВИНИ: Пилкър апелира за нова законодателна камара.