(Картина: Пилкър пред сградата на Конгреса.)
Диктор: Преподобният Даниъл Пилкър, ръководител на християнската фундаменталистка група „Царство сега“, съди Съединените щати, настоявайки за създаването на четвърта камара на законодателната власт.
Пилкър: „Имаме Камара на представителите, имаме Сенат на индустриалците. Имаме какви ли не групи по интереси, което им гарантира възможност техният глас да бъде чут. Но кой представлява благочестивите американци? Докато не бъде създаден и сенат по вероизповеданията, който да кове и да обсъжда съобразени с Бога закони, една огромна част от американския народ ще си остане лишена от граждански права в собствената си страна…“
Предградията останаха зад гърба им. Изместиха ги хълмове и накацалите по тях селища, обитавани от работещи в града служители, както и полуразрушени постройки, пусти като музейна експозиция в бялата утрин. Меките сенки ставаха все по-къси с изкачването на слънцето към зенита, сякаш ярката небесна светлина постепенно изпаряваше мрака.
— Значи едно обаждане нямаше да свърши работа?
— Трябва да видя това място, Стан. Наистина трябва. Понякога няма как.
— Обясни ми го още веднъж — Поли Мерапануи пристига от север. Уличница от Когара, която е убита под една магистрала в Сидни. В такъв случай защо отиваме на съвсем различно място, в Сините планини?
— Защото е живяла там.
Калиопи изпревари един натоварен с натрошени бетонни отломки камион, който се тътреше едва-едва.
— Почти цяла една година, след като е напуснала Даруин. Знаеш го много добре — има го във файловете.
— Просто се опитваш да замотаеш главата ми. — Той сви устни, загледан в поредното потънало в прахоляк градче, което се изнизваше покрай прозорците. — Толкова ли не можехме да свършим работата с едно обаждане? Не си падам чак толкова да запълвам редките си свободни дни с полицейски занимания, Скурос.
— Кой знае какво ли пък щеше да правиш. Така или иначе мащехата й няма линия. Не можем да се свържем с нея.
— Селяндури.
— Ти си сноб, Стан Чан.
— Просто се опитвам да разнообразя това безкрайно пътуване.
Калиопи отвори прозореца. Бе леко захладяло, слаб ветрец полюшваше пожълтялата трева по хълмовете.
— Трябва да започна отнякъде, Стан. Трябва ми… не знам, нещо да усетя.
— Тези хора дори не са я погледнали цели две години преди да умре. А и щом нейното мамче няма линия в колибата си, значи бебчо дори не се е обаждал вкъщи, не съм ли прав?
— Ти си най-неубедителният любител на жаргона, когото съм чувала. Така е, нито са я виждали, нито са я чували, с изключение на едно или две безплатни съобщения до работното място на майка й. Но са я познавали, което не може да се каже за нито един от хората, с които говорихме в Когара.
— Не ти ли е минавало през ума, че всичко това може да се окаже напразно загубено време за един безнадежден случай?
Калиопи шумно изпухтя от раздразнение.
— По дяволите, Стан, непрекъснато го мисля. Остави ме да опитам още веднъж и ако не излезе нищо, ще помислим дали да не захвърлим цялата работа. Става ли?
— Става. Вече стигнахме ли?
— Млъквай.
Предпланините се бяха превърнали в отвесни върхари от ерозирали скали, обрасли с евкалиптови дървета и вечнозелени растения. Маломощната кола на Калиопи бе изостанала дори зад самосвала и бръмчеше по стръмното като натикана в ъгъла самоходна играчка.
— … Виж какво, Стан, просто искам да кажа, че човек не върши току-тъй онова, което е извършил този тип — камъните в очните кухини, всички тези прободни и прорезни рани, — освен, ако има зъб на някого или пък е класически садист, а такива не се задоволяват с една жертва, ако веднъж са успели. Следователно в нейното минало или има някой, когото сме длъжни да открием, или пък имаме работа с непознат сериен убиец. Никой в Когара не познава човек, който би могъл да й има зъб, не е имала дори и приятел. И в интерпол-мрежата не открихме нищо.
Тя допи съдържанието в пластмасовата бутилка и я метна върху задната седалка.
— И какво търсим, значи? Някой, който я е проследил до големия град, дебнал я е цели две години и накрая я е насякъл? Изсмукано от пръстите, Скурос.
— Знам, че е изсмукано. По дяволите, това не беше ли отклонението за Кутали?
— Търкулнало се гърнето и си намерило похлупак.
— За Бога, Стан, ще престанеш ли да дрънкаш като ченге? Не го понасям.