Калиопи искаше да усети думата мълчешком. „Сатанински. Камъни вместо очи, също като в приказката, каза тя.“
Това не означаваше нищо, разбира се. Но все пак малко по-качествено нищо от всичко до този момент.
— Но след като сте адвокат, господин Рамзи, вие по-добре от всички разбирате, че ние не оповестяваме домашните линии на нашите изпълнители, нито пък каквато и да е лична информация за тях. Не може да става и дума за подобно нещо. Невъзможно.
Дори докато оборваше аргументите му, служителката от „Връзки с обществеността“ не престана да се усмихва нито за миг. Всъщност на фона на потрепващия въодушевен плакат на Чичо Джингъл, който покриваше цялата стена зад нея, и вътрешното прозорче, по което директно течеше шоуто, нейната неизменна професионална усмивка беше май единственото неподвижно нещо върху стенния екран на Катур Рамзи.
— Не настоявам за нейния домашен код, госпожо Драйбах. Но имам да обсъдя с нея един проблем от изключителна важност, а досега тя не е отговорила на нито едно от моите съобщения по нито един от другите канали.
— Това е нейно право, не мислите ли, господин Рамзи? — Усмивката й загуби частица от очарованието си, изглеждаше леко притеснена. — Щом въпросът е юридически, не е ли по-редно да се обърнете направо към правния ни отдел?
По директната програма в този момент един кит поглъщаше Чичо Джингъл, или нещо, което безкрайно приличаше на кит, само дето бе от тухли. През последните седмици Рамзи беше гледал достатъчно шоупрограми на Чичо Джингъл, за да знае, че това създание се нарича Ограждащия кит. Драматичните мъчения на Чичо Джингъл далеч не бяха приятни за гледане. Какво ли си мислеха дечурлигата за всичко това все пак?
— Вероятно не се изразих ясно — заобяснлва той, откъсвайки очи от умаления спектакъл. — Олга Пирофски не е сторила нищо нередно. Моите клиенти нямат никакви оплаквания нито срещу Джунглата на Чичо Джингъл, нито срещу Корпорацията за развлечения „Оболос“. Просто бихме искали да поговорим с госпожа Пирофски по един много важен за клиентите ми въпрос и аз умолявам за вашето съдействие, тъй като тя не отговаря на съобщенията ми.
Госпожа Драйбах приглади разкошния си шлем от изкуствена коса. Изглеждаше поуспокоена, но не съвсем убедена.
— Радвам се да чуя това, господин Рамзи. „Оболос“ е световният лидер в областта на детските развлечения, както знаете, и ние не бихме желали разпространението на каквито и да е необосновани слухове от юридическо естество по мрежите. Но не мисля, че мога да направя нещо, за да ви помогна. Не съм в състояние да принудя един наш служител да се отзове на вашите обаждания в края на краищата.
— Вижте какво, не бихте ли могли все пак да измислите нещичко? Не би ли могъл някой да предаде на ръка моето съобщение? Предайте моите уверения на госпожа Пирофски, че би помогнала на моите клиенти по един много важен въпрос, без това да й струва нещо друго освен няколко минути телефонен разговор с мен?
— Ами…
Служителката от „Връзки с обществеността“ бе успяла да потисне връхлетелите я съмнения и сега, изглежда, обмисляше евентуален начин за установяване на контакт.
— Не искаме да останете с впечатление, че ние от „Най щастливото място в мрежата“ не бихме направили всичко възможно. Предполагам, че мога да ви дам служебната линия на директора на шоуто. Може би тя… опаа, тази седмица е той!
Тя направи безпомощна физиономия, „ама-че-съм-глупачка“, което отне десет точки от коефициента й на интелигентност и прибави почти толкова години към възрастта й.
— Вероятно той би могъл да предаде вашето съобщение на Олга. На госпожа Пирофски.
— Благодаря ви. Би било чудесно, госпожо Драйбах. Не мога да ви опиша колко много ми помогнахте.
Тя отново се успокои, когато се вгледа в указателя си. На стената зад нея Чичо Джингъл правеше акробатични странични премятания, които така и не свършваха, и той продължаваше да се премята и да се премята, и да се премята.
Обаждането се състоя в десет без нещо тъкмо когато възнамеряваше да си върви вкъщи. Въздъхна и се отпусна обратно на стола си.
„Отговори.“
Входната връзка беше само звукова. Гласът прозвуча твърде неуверено, с едва доловим акцент, който никога не бе долавял в шоуто на Чичо Джингьл.
— Ало? Има ли там някой на име… Рамзи?
— Декатур Рамзи, госпожо Пирофски. Аз съм. Много ви благодаря, че се отзовахте на обаждането ми. Истински ценя обстоятелството, че отделяте от скъпоценното си…