— Какво искате?
Дотук с формалностите. Директорът бе споменал единствено че е чешит.
— Аз съм адвокат — надявам се, че са ви го съобщили. Бих желал да ви задам няколко въпроса от името на моите клиенти.
— Кои са те?
— Боя се, че не съм упълномощен да ви разкрия това засега.
— Никому не съм сторила нищичко.
— Никой не твърди подобно нещо, госпожо Пирофски. „Исусе — мина му през ума, — тази жена не е просто чешит, тя е направо уплашена.“
— Моля ви само да изслушате въпросите. Ако не желаете да отговорите, достатъчно е само да ми го кажете. Не ме разбирайте погрешно — ще направите на клиентите ми огромна услуга, ако наистина решите да помогнете. Изправени са пред много-много тежък проблем и са направо отчаяни.
— Как мога да им помогна? Аз дори не познавам тези хора.
Той си пое дъх, умолявайки бога на показанията да прояви търпение.
— Нека просто да ви задам първия въпрос. Запозната ли сте с нещо, наречено синдром на Тандагор?
Последва дълго мълчание.
— Продължавайте — отвърна най-после тя.
— Да продължавам ли?
— Нека чуя всички въпроси, след което ще реша дали да ви отговоря.
Катур Рамзи бе почти сигурен, че бе попаднал на някаква умопобъркана — от онези, които вярват, че правителството е скрило на сигурно място цяла банда малки зелени човечета или че службите за сигурност облъчват мозъците им със специални сигнали, — но тъй като самият казус на неговите клиенти бе дяволски странен, съществуваше поне смътна надежда да е попаднал на нещо.
— Всъщност не бих могъл да ви задам останалите въпроси, ако не знам отговора на първия — поясни той. — Те ще бъдат от сорта на: „Познавате ли някой, който да го е получил? Ако не, защо той ви интересува, както и произтичащите от него усложнения?“ Разбирате ли, госпожо Пирофски? От подобен характер. Но ми е необходим отговорът на първия въпрос.
Този път последва още по-дълго мълчание. Започна да си мисли, че бе прекъснала връзката безшумно, когато тя внезапно попита почти шепнешком:
— Как… как разбрахте, че се интересувам от заболяването Тандагор?
„Боже мой — помисли си той. — Уплаших до смърт тази нещастна жена.“
— Това не е тайна, мадам — искам да кажа, госпожо Пирофски. Няма нищо загадъчно. Проучвам тези синдроми за моите клиенти. Свързах се с много хора, които са търсили информация в медицинските мрежи или са публикували статии, или пък са имали заболявания в семейството с неустановена диагноза, напомнящи особеностите на Тандагор. При всички случаи вие не сте единствената, с която установявам контакт.
„Но безспорно сте измежду най-любопитните случаи — не произнесе на глас той, — тъй като работите в самата мрежа, и то директно с деца. А също така е и идиотски трудно да ви хване човек.“
— От известно време имам тези ужасни главоболия — отвърна тя и добави светкавично: — О, Господи, ще си помислите, че съм откачена. Или че имам тумор в мозъка, или нещо такова. Нищо подобно. Лекарите твърдят, че всичко е наред.
Тя отново замълча за момент.
— Сигурно ще ме помислите за още по-откачена, но не мога да разговарям с вас за това по телефона. — Тя се изсмя нервно. — Забелязали ли сте колко рядко употребяват днес думата телефон? Това сигурно означава, че действително остарявам.
Рамзи положи усилия да подреди в главата си безразборно изречените й думи.
— Не искате да разговаряме по… по телефона. Правилно ли разбрах?
— Може би ще ме посетите?
— Не съм сигурен, госпожо Пирофски. Къде се намирате? В близост до Торонто, така ли?
Бе открил някакво съобщение за нея отпреди пет години в едно мрежово списание.
— Живея…
Тя отново млъкна и тишината се проточи няколко секунди.
— О, не. Щом сте видели името ми, преглеждайки информацията, свързана с Тандагор, това означава… това означава, че всеки може да го открие.
Накрая гласът й съвсем отслабна, сякаш се бе отдалечила от микрофона или бе паднала в някаква дупка.
— О, Господи — измърмори тя. — Трябва да изчезвам. Не мога да говоря.
— Госпожо Пирофски, моля ви… — започна той, но линията изщрака.
Известно време остана вторачен в екрана, преди отново да въведе стенния вестник, питайки се в същия момент, какво би могъл да отложи заради едно пътуване до Канада и как би се чувствал, ако жената действително се окаже толкова лабилна, колкото му се бе сторило.