— Вижте кой е дошъл! — провикна се Уилям. — Бум-Бам Железния пич!
Помогнаха на Т4б да се измъкне от водата, докато Орландо се клатушкаше нататък, стиснал за ръката Фредерикс. Страничният наблюдател би могъл да си помисли, че присъства на официална среща на две древни и почитани особи.
— Добре ли си? — попита бойния робот Фредерикс.
Флоримел се зае да преглежда Т4б, сякаш бе претърпял катастрофа. Сгъваше ставите, проверяваше пулса. Орландо се запита какво ли би помогнало това на един сим.
— Искам да кажа, че си изкарахме акъла. — Фредерикс въздъхна дълбоко. — Помислихме, че си умрял!
— И как да ти викаме все пак? — извиси глас Уилям. — Все забравям да те питам. Само Т става ли, или предпочиташ „господин Четирите Бе“?
Т4б изпъшка и вдигна желязната ръкавица към лицето си.
— Аз чувствам чист, фенфен. Глътна ме риба. Тръсна глава и един от шиповете на шлема му едва не се заби в окото на Флоримел. — После повърна. — Въздъхна.
— Да й се случи пак? Нивгаш.
— Не е кой знае какво, но за нас е дом — обяви Кулен. Рени не можеше да различи нищо друго освен безпорядък от тлеещи светлинки пред тях.
— Задръж. — Гласът на Ленор беше рязък. — Едно плашило на 12:30 и приближава.
— Какво?
— Един от онези проклети кетцали май — начумери се Ленор, после се обърна към Рени и !Ксабу. — Птици.
— Дръжте се здраво. — Кулен пикира с водното конче стръмно надолу. — Или още по-добре, грабвайте онези колани и се закопчайте в тях.
Рени и !Ксабу се намъкнаха в аварийните колани, висящи от тавана на нишата. Падаха в течение на няколко секунди само, после забавиха толкова бързо, че Рени се почувства притисната като акордеон. Носеха се плавно и според Рени надолу, когато механичен писък и удар, който дойде изпод нозете им, накара нея и !Ксабу да подскочат.
— Спускаме краката — обясни Ленор. Водното конче тупна върху нещо, а тя продължаваше да следи уредите. — Ще се наложи да почакаме, докато на проклетата птица й писне. Не могат да те забележат, ако не се движиш.
Рени не можеше да разбере тези хора. Държаха се така, сякаш играеха някаква сложна игра. А може и така да беше.
— Защо трябва да правите това? — попита тя.
Кулен изсумтя.
— За да не ни изяде. Ей, на това се вика губене на време.
— Чисто е — обяви Ленор. — Отлетя. Можем да притурим още няколко секунди за всеки случай, но не виждам нищо освен чисто небе.
Потръпвайки под мощните удари на крилата, водното конче се издигна отново. Кулен пак го насочи към светлините, които с приближаването им се разстлаха в отвесна стена, покрита със светещи точки. Един светъл правоъгълник пред тях взе да нараства все повече и повече, докато се превърна в огромен входен отвор, пред който влитащото водно конче изглеждаше съвсем незначително. Кулен изманеврира чисто, увисна за момент и го приземи.
— Последния етаж — обяви той. — Челюсти, хитинови скелети и дамско бельо. Всички навън.
Рени почувства внезапен порив да го цапне, но той се разтвори в усилията й да измъкне изтощеното си тяло от аварийните колани и през люка зад двамата пилоти. !Ксабу я последва, като слизаше бавно, за да не я притеснява.
Летателният апарат във форма на насекомо стоеше в просторен хангар, чиято външна врата тъкмо се плъзгаше обратно на мястото си с писъка на здраво натоварени механизми. Рени се сети за военната база в Дракенсберг, но после трябваше да си напомни, че базата беше реална, докато това място не беше.
Като всички симулации в Адърланд и тази беше изключително оживотворена, едно просторно архитектурно чудовище, конструирано или изглеждащо конструирано от фибрамични носещи греди, пластоманени плочи и декари флуоресцентно осветление. Всеки от половин дузината симове, които се спуснаха към водното конче, за да го обслужат, имаше индивидуално и твърде реалистично лице. Зачуди се дали изобщо някой от тях представлява истински човек.
Тя внезапно осъзна, че нямаше никаква представа, дали самите им спасители са истински.
— Хайде — повика ги Ленор. — Ще ви разпитаме, това няма да отнеме много дълго, макар че на Анджела може да й се иска да си побъбри с вас, а после ще ви разведем наоколо.