— Разбира се — каза той. — Съжалявам.
Дулси така и не успяваше да схване същността на този мъж — чудатите му реакции като този внезапен изблик на великодушие, а и хлапашкият му псевдоним не добавяха достатъчно ясни щрихи към цялостната картина. Неспособността й да го постави в точно определена категория я изнервяше.
— Наистина имам нужда от малко… — започна тя.
— Обади ми се, щом си готова. — И той прекъсна връзката.
Дулси погледна надолу към Джоунс, която се бе върнала и кротуваше до обутите й в чорапи крака.
— Бързай, бързай, бързай — заговори й Дулси. — Все бързай. Джоунс мигна с кръглите си очи; изглежда, беше съгласна, че всичко е наопаки.
Къдравата й червена коса беше опакована в хавлиен тюрбан, а най-меката й хавлия обгръщаше влажната й и най-после безупречно чиста кожа. Лежеше пльосната, с вирнати крака върху леглото, туба кисело мляко от манго в ръка и удобно наместилата се до бедрата й Джоунс — поне на Джоунс й беше удобно така.
„Погледни ме — мина й през ума. — Застрелях човек. Много мъже едва ли биха дръзнали да го направят. А погледни ме мен. Толкова съм спокойна.“
Огледа се дали позата й излъчва подобна хладнокръвна непоколебимост.
— Давай — нареди на екрана тя, — можеш да набереш отново.
Дред изплува три пъти по-едър, отколкото бе в действителност. Като че ли се беше поукротил малко.
— Всички спят и не е така напечено. Куклата изглежда великолепно — ту похръкне, ту помръдне. Отлична работа.
— Благодаря.
— Хапна ли нещо? — Тъмните му очи пробягаха по загърнатите й в хавлията форми с израз, който й се стори едновременно сексуален и някак пренебрежителен. — Бих искал да се възползвам от случая, за да те запозная с обстановката.
— Всичко е наред. — Тя размаха тубата с кисело мляко. — Давай смело.
Дред започна от момента, в който бе предала дежурството сутринта, докато цялата банда все още се носеше по водата в лодката, която се бе превърнала в листо, и стигна до настоящия момент, като обръщаше специално внимание на последователността в действията на участниците.
— На всяка цена трябва да се постараем да намерим някакво агентурно устройство, което да прави субвокални бележки в движение — каза той. — В противен случай, ако се струпат твърде много събития, бихме могли да пропуснем някой важен детайл след някоя смяна на дежурството и да издухаме защитата на куклата.
Дулси се запита колко ли щеше да продължи всичко това, но си спомни, че с премията, която вече бе прехвърлил на нейната сметка, и обещаната заплата за прекараното като сим време би могла да се оттегли най-малко за една-две години. Толкова много свобода си струваше известни неудобства.
Друга частица в нея се запита колко ли светкавично се бе превърнал Селестино в номер в кредитната й сметка.
А на глас каза:
— Няма ли възможност да намерим трети човек, който да ни помогне в тази работа? Дори тези хора да спят по осем часа дневно, това прави цял работен ден за нас двамата, по седем пъти седмично става адски дълго. Може би ще успея да намеря някого.
Дред не отвърна нищо, а лицето му неочаквано стана безизразно.
— Имаш предвид някого, когото би искала да включиш?
— Не, не. — До днес бе така възторжен и щастлив от резултатите на проекта „Небесен бог“, че почти бе забравила за резките скокове в настроението му, но сега си спомни за тях. Все пак, мина й през ума, поне не е досаден както повечето мъже. — Не, нямам никого предвид. Просто си мисля, че можем да се побъркаме от толкова много работа. А и сам каза, че имаш да вършиш и ред други неща с… с тези данни.
Едва не изрече името на Атаско: наистина беше уморена, даде си сметка тя. Съмняваше се някой да прослушва канала й — сам Дред й бе изпратил някакво суперзащитно устройство, което бе включила допълнително към собствената си защита — все пак беше глупост да си позволява каквито и да са излишни рискове, а и убийството на Атаско несъмнено бе световна новина вече дни наред.
— Ще помисля за това. — За миг лицето му запази каменния си израз. След това, сякаш някой наля вряла течност в студена чаша, жизнеността нахлу върху лицето му. — Има още няколко неща, които трябва да обсъдим…
— На вратата има някой — обяви домашният глас. — Някой на вратата.