— Може ли да вляза? — запита глас в ухото на Рени. Секунда по-късно Ленор Куок се появи в залата за конференции. Носеше живописен кожен авиационен шлем и чисто нов комбинезон. „Сигурно са нови — помисли си Рени. — Включени са обратно.“
Дори за човек като нея, прекарал толкова време в симулация, му беше трудно да свикне с този удивително реалистичен нов свят — не, нова вселена с целия й смисъл и предназначение и различни правила във всеки неин сектор.
— Наистина съжалявам — каза Ленор, — но така и не успях да намеря човек да ти помогне с устройството. Днес много народ отсъства от Кошера — мисля, че има някакъв проблем в системата. Всички са се побъркали. Останали са само тези, на които смяната приключва, а сме по-скоро по средата на нещо. — Лицето й се натъжи по подходящ за случая начин. — Но си мислех да ви предложа една светкавична обиколка наоколо. След което, ако искате, можете да дойдете с мен и Кулен да разгледате бивака Еситон Бурчели… Гледката е изключителна и положително ще ви хареса повече, отколкото да скучаете тук.
!Ксабу се покатери върху рамото на Рени, за да му е по-удобно да разговаря.
— Какво ще ходите да разглеждате?
— Мравки. Идвайте — не сте виждали подобно нещо. Докато се върнем, би трябвало да са се справили с проблемите в системата и все някой ще може да ви помогне.
Рени погледна !Ксабу, който присви тясното си сим-рамо.
— Добре. Но наистина трябва да се махнем оттук, и то не само във ваш интерес.
— Разбирам напълно. — Ленор кимна със сериозно лице. — Сигурно си имате работа у дома. Трябва да е голямо губене на време да те залостят в мрежата.
— Да. Много голямо.
Ленор сви пръсти и залата за конференции изчезна, изместена от огромна куполообразна аудитория. Бяха заети само няколко места и миниатюрни петна светлина блещукаха над други петнайсетина, тъй че огромната зала беше почти празна. На сцената — или по-скоро над сцената — се носеше най-огромното насекомо, което Рени някога бе виждала, скакалец с размерите на реактивен самолет.
„… Екзоскелетът — съобщаваше интелигентен безплътен глас — притежава голям брой преимущества за оцеляване. Може да се занижи изпарението на течности, определено предимство при малките животинки, чието съотношение между повърхностна зона и обем ги предразполага към опасна загуба на течности, освен това скелетната им структура осигурява голяма вътрешна площ за прикрепване на мускулатурата…“
Скакалецът продължаваше да се върти бавно във въздуха, но едната му страна се отдели от тялото и се отдалечи, демонстрирайки разрез на живо.
— Обикновено това се прави за студенти първа година — обясни Ленор, — за онези от тях, които имат късмета изобщо да влязат в Кошера. Но както ви казах, днес няма почти никой.
Различни части от скакалеца плуваха свободно във въздуха, като някои от тях изчезваха, осигурявайки по-добра видимост за скритите под тях вътрешности, други бяха силно осветени отвътре.
„Самият екзоскелет е изработен предимно от епидермис, извлечен направо от подповърхностния епидермис, пласт епителни клетки, разположени върху зърнест слой, наречен базисна мембрана. — Отделни пластове под отстранената броня проблясваха ярко, след което угасваха. — Самият епидермис е не само изключително ефикасен по отношение контрола на загуба на течност, но служи и като защита на животното. Епидермисът на насекомите притежава якост на скъсване като на алуминия при двойно по-ниско тегло…“
!Ксабу наблюдаваше съсредоточен о въртящия се скакалец.
— Като богове — промълви той. — Помниш ли, веднъж го казах, Рени? С такива машини хората могат да постъпват като богове.
— Бива си го, а? — обади се Ленор. — Ще ви покажа и други неща в това местенце.
И с това щракване на пръстите те напуснаха аудиторията. Обиколката на Ленор из Кошера ги отведе в ресторанта на самообслужване — макар, веднага обясни тя, в него никой да не консумираше. Беше по-скоро място за срещи. Високите прозорци правеха напълно прозрачна една от стените на красивата зала и разкриваха покрит с трева склон, както и част от масивно коренище на дърво. Разликата между съответстващите на човешките пропорции предмети в залата и наблюдаваната сякаш през очите на насекомо гледка накара Рени да почувства известна неловкост, сякаш гледаше под много остър ъгъл.
Водачката им ги разходи из всевъзможни други места — предимно лаборатории, представляващи по-малки варианти на аудиторията, в които се разиграваха виртуални екземпляри и явления най-малко в три измерения и с всички цветове на дъгата. Показа им и някои „спокойни кътчета“, предназначени за отдих и дълбок размисъл и сътворени с характерната за японско хайку прецизност. Минаха и през някакъв странен музей с миниатюрни образци на аномалии, които се срещат в живата лаборатория извън стените на Кошера.