— Едно от най-изумителните неща — посочи Ленор към едно кръжащо насред въздуха многокрако същество, осветено от невидим източник на светлина — е, че някои от тях въобще не приличат на нищо в реалния свят. Понякога се питаме дали Кунохара не се забавлява с нас — Кулен е абсолютно убеден в това, — но уставът ни е основан на достоверното наподобяване на напречното сечение на площ от десет хиляди квадратни метра с истински жизнени форми, тъй че лично на мен много не ми се вярва. Още повече че Кунохара се отнася съвършено сериозно към предмета на дейността ни. Не мога да си го представя ей тъй да си изобретява въображаеми насекоми и да ги подмята в една среда, която на всяка цена държи да съхрани.
— Има ли и други странни неща в този симулационен свят? — попита !Ксабу.
— От време на време се появяват съобщения за обекти, които не се срещат в нито една симулация на реалния свят, както и някои други свръхестествени ефекти — смущения в базисната медия, странни светлини, локални деформации. Но, разбира се, и на ентомолозите, както на всички хора им е дошло до гуша да виждат разни неща, особено в едно такова място, което и без това е достатъчно мистериозно.
— И защо все пак го е създал този Кунохара? — поинтересува се Рени.
— Колкото знаеш ти, толкова и аз. — Ленор прокара ръка през косата си и този напълно нормален жест по парадоксален начин напомни на Рени, че наблюдава една симулация, че по всяка вероятност истинската Ленор изобщо не прилича на съществото пред нея и със сигурност се намира някъде другаде. — Четох някъде, че като дете се е страхувал от буболечки — разбира се, това важи за почти всички нас, които сме тук. Разликата е, че той е направил пари от това. Успял да регистрира някои важни биомедицински патенти малко след като навършил двайсет години — „Симбексин“, който се опитват да използват за ускоряване или блокиране растежа на клетката, е един от тях, както и самонагаждащата се тухла информика — и направил милиони. А по-късно и милиарди.
— И построил с парите това? — !Ксабу наблюдаваше как една ларва на ручейник с извънредно много крачета отново и отново се измъква от какавидата като счупена грамофонна плоча.
— Не, ние го построихме, ако става дума за Кошера — всъщност го построи един университетски и агробизнесменски консорциум. Но Кунохара създаде света около него — симулацията, която изследваме. Наистина е поразителен. Да вървим, ще ви го покажа.
Преходът от музея в кабинета на самолета водно конче беше мигновен. Кулен вече се намираше в седалката на пилота. Кимна за поздрав и отново се обърна към таблото.
— Съжалявам, че ви подмятам така нагоре-надолу — извини се Ленор, — но се възползваме от свободата, с която разполагаме в Кошера, за да не си губим времето с излишно наподобяване на реалистичност. Преминем ли през вратите на хангара, всичко протича в измеренията на реалния живот, дори и да се случва в Света на гигантските насекоми. Правилата на Кунохара.
— Ако можеше, би ни принудил да ходим пеша — добави Кулен. — От време на време някой от симовете току бива изяден — онзи ден някакъв камшичест скорпион сгащи Трейнър, специалист по миграцията. Превърна го в храна за буболечки по-светкавично, отколкото го изрекох. Бас ловя, че Кунохара доста се е забавлявал.
— И какво му се случи? — притесни се !Ксабу, представяйки си очевидно как би могъл да изглежда един скорпион с подобни размери.
— На Трейнър? Поредният грубичък шок. След което беше изхвърлен от системата. — Кулен завъртя очи. — Винаги се случва едно и също. След което се наложи да му приложим нов разрешен сим. Именно затова Анджела не се зарадва особено, като ви видя. Достопочтеният господин К. твърде изкъсо следи какво влиза и излиза от неговия сим-свят.
— Благодарим ти за яркия образ, Кулен — подхвърли Ленор.
— Стегнете коланите — отвърна той. — Говоря най-вече на вас двамата новобранци. Получих разрешение и сме готови за излитане. Нали не искате да ви раздрусам повече от необходимото.
Докато Рени и !Ксабу бързаха да се закопчеят, вратата на хангара бавно се отвори, разкривайки стена от растителни форми на фона на бледосиво небе.