В кратките мигове между редуващите се едно след друго сблъсквания с !Ксабу и пристъпите на неудържимо гадене Рени успяваше да обърне внимание на изключителната реалистичност на усещанията за безтегловност и гравитация. Не беше за вярване — те да се възпроизвеждат единствено от V-резервоарите, в които в момента плуваха телата им.
Огромна сянка с пера внезапно изскочи пред предното стъкло. Поредният тласък със скоростта на мисълта и непредизвестеното рязко вертикално издигане, което сякаш запрати вътрешностите й в краката, й дойдоха в повече. Рени изпита усещане, че след миг ще повърне, и стомахът й се сгърчи. Но не последваха никакви видими резултати от прилошаването; миг по-късно, като се изключат стихващите контракции в коремната област, вече се чувстваше така, сякаш никога нищо не се бе случвало.
„Сигурно пречиствателните маркучи в маската ми сподавят усещането — проблесна бегла мисъл в съзнанието й. — Маската, която вече не усещам.“
А на глас каза:
— Няма да мога да издържа дълго още.
— Никакъв проблем. — Кулен, чието поведение не подсказваше да е особено притеснен от обстоятелството, че вози някого, протегна ръка към лоста и спусна водното конче в стръмна спирала. — Ще стане още по-лошо, когато роякът изскочи насреща ни и ще трябва едновременно да отчитаме показанията и да избягваме сблъсъците с проклетите птици.
— Много лошо — обади се Ленор. — Няма да виждате съвсем отблизо. Но ще се опитаме да ви оставим някъде, където все пак ще виждате добре. — Тя посочи към зрителния екран. — Гледайте, задава се фронталната вълна с плячката; Еситон е почти тук.
Втурвайки се през потъналия в сенки листак, с проблясващи по крила и черупки матови отблясъци от утринната зора, нахлу гмеж от насекоми — бясно препускащи като на кокили бръмбари, мятащи се във всички посоки над тях мухи, едри, подобни на паяци и скорпиони същества, които тъпчеха по-бавните и дребни жертви под краката си, бързайки да избягат от огромния неприятел. Фантастичната гледка на Рени й заприлича на масов опит за бягство на насекоми затворници. Докато водното конче пикираше спираловидно надолу, вълната от насекоми ставаше все по-плътна и нестройна. Гледката на мятащи се хаотично във всички посоки безизразни глави и членести крайници й подейства потискащо. Сякаш присъстваше на обреченото и безсмислено бягство на осъдените от тръбните звуци на Страшния съд грешници.
— Виждате ли ги онези? — посочи Ленор към група насекоми с крехки крила, които прелитаха над изпадналата в паника навалица и полетът им беше далеч по-целеустремен, отколкото движенията на тези под тях. — Това са итомиини — така наречените мравки пеперуди. Следват Еситон навсякъде, също като мравоптиците, и се хранят с курешките им.
Капакът на пода на водното конче се отвори със съскане. Разстроена от прекомерно клоакалния характер на заобикалящите я природни явления, Рени се заспуща по стълбата, докато стъпи върху един покрит с мъх камък и се приведе на две, за да нахлуе кръв в главата й. !Ксабу се спусна след нея и застана от едната й страна.
— И гледайте да не мърдате много-много — викна Ленор през отвора. — И птиците, и останалите твари имат предостатъчно за ядене, но все пак не е нужно да привличате вниманието им към себе си безпричинно. Ще се върнем да ви вземем след около половин час.
— Ами ако нещо ни нападне?
— Ами вероятно ще напуснете мрежата по-скоро, отколкото се надявахме — отвърна ободрително Ленор. — Приятно гледане!
— Благодаря все пак — измърмори Рени, но крилата на водното конче отново бяха заблъскали, притискайки я със стоварилото се върху й въздушно течение, и тя се усъмни, че я бяха чули. Миг по-късно водното конче подскочи със силата на внезапен локален ураган, след което се понесе зигзагообразно над панически прииждащите насекоми и изчезна в гората.
Сега, вече застанали на открито, Рени имаше възможност да чуе същинските звуци и осъзна, че никога не й бе минавало през ума, че природата е толкова шумна. Даде си сметка, че всъщност почти винаги бе наблюдавала природата в съчетание със запис на класическа музика и дикторски текст. Само цвърченето на ловуващите птици беше направо оглушително, а заедно с тракането и скърцането на носещите се в бърз полет жертви и бръмченето на рояците мухи над тях тя и !Ксабу все едно бяха попаднали в някаква фантастична фабрика с умопомрачителна производителност.