Малките пръсти на !Ксабу отново стиснаха ръката й, но нещо в светлия поглед на Кунохара я накара да си помисли, че лъжата би била грешен ход.
— Да, разбрахме. Познавате ли Атаско?
— Да, като колега. Обменяхме ресурси — програмирането на това ниво е почти абсурдно скъпо. Затова притежавам микроскопична версия на една от горите в Колумбийската версия на Атаско. Това ни позволи да си разменяме суров материал на по-ранните етапи, макар да се различавахме в същността си. Сега, независимо че представят една и съща географска област, те са съвършено различни като въздействие. Интересът на Боливар Атаско бе насочен към човешкото измерение. При мен, както вече забелязахте, не е така.
Рени полусъзнателно искаше да спечели време, макар нищо в държането на Кунохара да не подсказваше зла умисъл.
— А защо се интересувате толкова много от насекомите?
Той се изсмя със странно, беззвучно хихикане. Рени остана с впечатление, че е постъпила според очакванията му и това го е разочаровало.
— Въпросът е в това, че не аз се интересувам кой знае колко от насекомите, а че всички останали се интересуват твърде много от хората. Атаско и неговото Братство на Граала са отличен пример. Всички тези пари, цялата тази власт, а всичките им интереси се ограничават единствено в човешкото измерение.
Стоящият до нея !Ксабу бе застинал като камък.
— Братството на Граала? Нима знаете за тях? — попита Рени и млъкна, преди да се реши да продължи: — Вие негов член ли сте?
Той отново изхихика.
— О, не, не. Не е по вкуса ми, както се казва. Нито пък ме интересува обратната страна на монетата, онези непоносимо сериозни хорица от Кръга.
— Кръга? — почти изпищя !Ксабу. — Те пък какво общо имат с това?
Кунохара не го удостои с вниманието си.
— Все тези дуализми — механистици или идеалисти. — Той протегна двете си ръце, сякаш в очакване да хване нещо, което би могло да падне от небето. — Все това предпочитание само към едната страна на монетата вместо към самата монета. Всяка така упорито отхвърля срещуположната страна, че един ден ще съжаляват за това.
Той събра рязко дланите си, след което протегна едната си свита в юмрук ръка към !Ксабу. Жестът беше очевидно подканващ. Бушменът се подвоуми за момент, след това посегна с тънкия си маймунски пръст и докосна юмрука му. Той го отвори и върху дланта му бяха кацнали две пеперуди — едната черна, другата бяла — с размери, отговарящи по-скоро на човешките мащаби, отколкото на гигантските форми на симулацията. Крилата им потрепваха леко от вятъра.
Рени и !Ксабу кротко наблюдаваха Кунохара и пеперудите му.
— Говорейки за дуалистичния подход, съществуват две идеи, които биха могли да ви се сторят полезни — продължи Кунохара, — ако въобще откривате смисъл в това, имам предвид. В подкрепа на механистиците бих искал да изтъкна Закона на Доло, предпочитан от теоретиците на ранния И-живот и същевременно пренебрегван, необяснимо защо, от инженерите на Граала. Ако се обърнем към идеалистичната иконология, вероятно ще ви впечатли фигурата на будиста Кишимо-Джин — благодарение и на обстоятелството, че притчите му дават основание за умерен оптимизъм. Така или иначе будистите са склонни да разсъждават, прибягвайки до по-многословна терминология, отколкото сме свикнали всички ние, тъй че надали бихте я намерили за особено подходяща. — Той събра в юмрук ръката си и отново бързо я отвори. На мястото на двете пеперуди имаше една сива. Кунохара я подхвърли нагоре. Тя изпърха няколко пъти с крилца и изчезна.
— За какво е всичко това? — попита настоятелно Рени. Всички тези загадки? Не можете ли просто да ни кажете какво според вас би трябвало да знаем?
— О, не, това не е пътят на истинското учение. — Кунохара отново рязко изхихика; звукът все повече дразнеше Рени. — Всеки дзен-учител, който заслужава дипломата си, ще ви каже, че на харизан кон петалата не се гледат.
— Кой сте вие? И защо въобще разговаряте с нас?
Кунохара се извърна. Втренченият му поглед, макар все така ярък и непоколебим, беше помътнял, сякаш онова, което бе скрито зад сим-лицето му, беше започнало да губи интерес към тях.
— Защо разговарям с вас? Е, добре, точният ентомологичен термин за моя интерес би бил щръклица, вероятно. А моята симулация би трябвало да ви подскаже кой съм и защо проявявам твърде нетраен интерес към крамолите между боговете. — И посочи към гъмжащото множество от мравки под тях, океан от дъвчещи и пълзящи чудовища. — Между впрочем, понеже стана дума за механистиците, надявам се приятелите ви от Кошера скоро да разберат заблудата на контрола малко по-определено. — Той постави ръка върху покритите си в бяла роба гърди. — Що се отнася до мен — е, вече казах, моята симулация би трябвало да ви разкрие всичко. Както виждате… аз съм само един малък човек.