— Виж какво — неочаквано се разгневи Кулен, — щом искаш толкова да знаеш, не мога да открия проклетия си жак. Сякаш въобще го няма. Това е някаква абсолютна, абсолютна идиотщина. Така че, ако някой не отиде в моята лаборатория и не издърпа щепсела, ще трябва да чакам, докато не стартират отново системата или докато не оправят разбрицаното устройство.
Рени усети скрития под гнева му страх и разбра, че лошите й предчувствия бяха напълно основателни.
Преди някой от тях да добави каквото и да било, нещо блъсна самолета на една страна.
— Господи! — изкрещя Кулен. Надигна се нагоре, опитвайки се да преодолее гравитацията. — Господи! Половината прибори угаснаха!
Помъчи се да изтегли обратно лоста. Самолетът водно конче се разтресе заплашително, за момент загуби височина и отново се издигна нагоре. Накрая възстанови първоначалния си курс, но явно нещо никак не беше наред.
— Какво беше това пък сега?
— Птица според мен. — Ленор се бе навела напред и опипваше лампите по контролното табло, повечето, от които сега не блещукаха. — Две от крилата са повредени и липсват един или два от колесниците.
— Не мога да задържа това чудо във въздуха — процеди през зъби Кулен. — Майната му! Цялата ми заплата за една година отива по дяволите, ако това нещо се строши.
— Няма да те карат да го плащаш. — Ленор говореше така, както се говори на разстроено дете, но и в нейния глас прозвучаха нотки на едва прикрита паника. — Ще успеем ли да се върнем?
Кулен се подвоуми за момент.
— Не. Няма да можем да се изплъзнем на следващата птица, ако изгубим още едно крило, и Господ не може да ни помогне да кацнем.
Рени си даде сметка, че той се притеснява да не загуби някой съществен компонент от програмирането при една непредвидена реална размяна с Кунохара, но тя вече не бе в състояние да умува за опасностите, които ги грозяха в Адърланд, по такъв отвлечен начин. Заплашваше ги непосредствен сблъсък със земята и всичко останало, което би произтекло в симулацията — включително може би и в абсолютната реалност.
— Кацай — каза тя. — Не се мотай. Ще се върнем пеша. Кулен я стрелна, за миг успокоен, и в погледа му проблесна гневна ирония.
— Исусе, ние наистина сме в каменната ера. Пеша из Буболечия. — Блъсна лоста напред и занатиска педалите. Водното конче полетя надолу, замалко да забие нос в земята, отново възстанови курс и се понесе спираловидно към горския килим, разтърсвано от конвулсии.
Нещо тъмно препречи за миг предното стъкло.
— Кулен, автопилотът е извън строя — предупреди го Ленор.
Кулен рязко смени посоката. Птицата не ги улучи, изсвистявайки подобно на изстрелян от земята снаряд, и въздушната вълна ги метна встрани. Кулен направи последен опит да изправи самолета, но ситуацията очевидно беше безнадеждна и той полетя отвесно надолу.
— Застегнете коланите! — изкрещя Кулен. — Предполагам, че такторната инсталация ще смекчи усещането за болка, но…
Той не успя да довърши. Водното конче заби крило в един увиснал клон. Чу се остро изскърцване, самолетът се преметна и полетя към земята. Рени имаше само секунда за подготовка, два-три удара на сърцето, след което нещо я блъсна в стената на кабината и главата й се взриви от светлина, която миг по-късно потъна в мрак.
ШЕСТА ГЛАВА
МЪЖЪТ ОТ ЗЕМЯТА НА МЪРТВИТЕ
МРЕЖА/ЛИЧНИ ОБЯВИ: Все още очаквам…
(Картина: Снимка на М. Дж. — женски вариант.)
М. Дж.: „О-о, наистина ще се ядосам. Чакам вече толкова време, но вие, приятелчета, дето ви мислех за големи мъже, се държите като момченца. Защо не се обаждате? Страх ли ви е? Защото, ако ви е страх, не си струва да се обаждате. Очаквам истински мъже и когато ги намеря, ще отведа умовете и телата им на такова пътешествие, което НИКОГА няма да забравят.“
Птицеловеца натискаше с каменното си копие корема на Пол Джонас толкова силно, че острието бе пробило кожата. Пол пое въздух и усети болката да раздира цялото му тяло. Беше като в капан, прикован към пода от надвисналия над него мъж.
— Какво искаш? — попита той, докато се мъчеше да не губи самообладание. Птицеловеца трескаво шареше с див поглед като крадец, който за първи път участва в обир на банка.
— Ако те убия, ще се върнеш в Земята на мъртвите и ще ни оставиш на мира.
— Аз не идвам от Земята на мъртвите.