Пол отстъпи несигурно крачка назад. Хиената възстанови предишната дистанция, все така привела глава и втренчила в него тънките си като цепки, проблясващи жълтозелени очи. Двете й спътнички се разделиха от другата му страна със скърцащи крачки и с хладнокръвието на професионални убийци, действащи в екип. Пол отново повдигна копието си и го размаха. Опита се да извика, но от гърлото му излезе някакъв глух стон.
„Реката! — помисли обезумял той. — Аз съм върху реката!“
Но какво му помагаше това обстоятелство? Нямаше представа как би могъл да се прехвърли от едно място в друго. Но беше сигурен, че е по-вероятно да възседне и да пришпори някое от тези чудовища, отколкото да се спаси от тях.
Най-близката хиена изръмжа отново и се спусна. Докато приближаваше в тръс, Пол падна на колене и заби задната част на копието в хлъзгавата земя. Звярът увеличи скорост…
Вероятно хиената не забеляза копието на фона на дрехите му или не знаеше какво е копие. Усети горещия й като полъх от фурна дъх от няколко метра. Хищникът се наниза на върха на копието с такава сила, че ръцете му едва не изхвръкнаха от ставите. Изрева от болка и стисна дръжката, усещайки хрущенето при преминаването на острието на копието през мускули и хрущяли. Чудовището нададе вой и се стовари отгоре му. Пол отхвръкна встрани, сякаш блъснат от автомобил, и изпусна копието от премръзналите си ръце, когато хиената се сгромоляса до него. Беше се проснал по корем и дълго пълзя по леда, докато се върне до звяра и измъкне оръжието от плътта на животното.
Зашеметен, Пол остана да лежи секунда-две, опитвайки се да си спомни кое са ръцете и кое — краката му. Проехтя нещо като пушечен изстрел и в миг на умопомрачение му хрумна, че както в „Петя и вълкът“ ловецът с голямата пушка е дошъл, за да му спаси живота. След това надигна глава и видя как ранената хиена внезапно се плъзва назад и изчезва в една черна дупка върху бялата ледена повърхност.
Едно изръмжаване изотзад го накара да се обърне. Другите две хиени се приближаваха върху мускулестите си крака. Той залитна, размахал от отчаяние копието над главата си. Чу се нов трясък, след него още един, а после цялата земя около него се покри с концентрични черни линии, сякаш бе попаднал в центъра на паяжина. Ледът се разтресе и замря. За миг се учуди защо единият му крак е по-къс от другия и защо изведнъж стана още по-студено — или по-горещо, не можа да прецени. Тогава ледът под него се разтвори и лакомата черна вода го засмука.
СЕДМА ГЛАВА
ПОСЕЩЕНИЕТО НА ПРАТАТКО
МРЕЖА/БИЗНЕС: Крелор Дъмпс „МедФХ“.
(Картина: Крелор с вицепрезидента Фон Страсбург.)
Диктор: Уберто Крелор продаде своята многомилионна компания за медицински доставки „МедФХ“, един от последните членове на неговата фамилия от компании „Черен щит“, на „Клинсор Труп“, която става най-големият световен доставчик на медицинско оборудване за клиники и болници. Крелор, който загуби милиарди, когато нанотехнологичната промишленост преживя оттеглянето на доверието на клиентите, сега продаде голяма част от своите холдинги, за да удовлетвори кредиторите си.
(Картина: Крелор и Хаген в олимпийския павилион на Швейцария в Букурещ.)
Независимо че в известен смисъл късметът му изневери, наскоро Крелор се ожени повторно за предишната си съпруга Вила Хаген. Скандалният им първи брак се бе превърнал в неизменен сюжет на сензационните мрежи.
Крелор: „Това не е разпродажба, а реорганизация — нима не разбирате? А сега ви моля да ни оставите на мира — опитваме се да се насладим на медения си месец.“
Въпреки продължителното време, което бяха прекарали заедно в симулацията, Рени отново се ужаси, когато отвори очи и видя лицето на бабуина само на сантиметри от своето.
— Добре ли си? — !Ксабу погали внимателно ръката й. — Разбихме се при приземяването. Като във филм.
Рени не бе съвсем сигурна дали е добре: болеше я главата, светът сякаш се бе преобърнал и освен това й беше ужасно трудно да помръдне крайниците си. Последният проблем отпадна, когато успя да разкопчае предпазния колан, притиснал я към смачканата стена на водното конче самолет; вторият се изясни, когато се претърколи в пилотската кабина — очевидно водното конче стоеше на носа си.