— Живи сме — заключи тя.
— Почти. — Под нея, заклещен сред останките от контролното табло, Кулен полагаше неистови усилия да се освободи. — Поне според стандартите на симулацията. Господи! Погледни това! — Той фрасна изпотрошеното табло с юмрук. — Направо за боклука!
— Няма ли поне замалко да забравиш идиотската си играчка?
Ленор беше в още по-тежко положение от него: седалката на втория пилот се бе изкъртила заедно с голяма част от пода на самолета, вклинявайки я в таблото. А беше и доста по-уплашена от колегата си; Рени усети, че от разтреперания й глас главоболието й се усилва.
— Извади ме оттук! Веднага!
— Ела да ми подадеш ръка — каза Рени на !Ксабу. Обърна се и установи, че не го вижда в порутената кабина. — !Ксабу?
— Изкарай ме оттук! — настоя Ленор.
Рени не знаеше какво да направи. Двамата учени се нуждаеха от помощ, но тя изпита ужас, че може да изгуби малкия човек, своя приятел, и да остане абсолютно сама.
— Да те вземат дяволите, кучко! Помогни ми! — изруга високо Ленор.
Рени се извърна смаяна, но изразът върху отлично симулираното женско лице мигновено угаси гнева й — Ленор Куок бе обхваната от истинска разтърсваща паника.
— Ще те извадим — обади си Кулен, макар самият той да беше все още заклещен в капана си. — Успокой се, Ленор.
— Млъквай!
Задраска като обезумяла с нокти по останките, които я притискаха. Рени бързо започна да отмества отломките, които задръстваха пространството около Кулен, и за пореден път се удиви на сложността и реалистичността на симулацията. Дори разрухата изглеждаше автентично.
— Какво правиш? — изкрещя Ленор.
— Върху теб има повече неща, отколкото върху него — обясни Рени колко й бе възможно по-учтиво. — Ако го освободя, ще може да ми помогне. Няма да се справя сама.
— Къде е тая проклета маймуна? — Жената заоглежда с налудничав поглед кабината, сякаш подозираше, че !Ксабу се е скрил някъде.
— Не знам. Просто се опитай да се успокоиш, както те посъветва и Кулен.
— Нищичко не разбираш! — Ленор я гледаше с безумен поглед и хриптеше при всяко вдишване. — Не усещам краката си! Не мога да ги помръдна!
— Престани, за Бога! — сопна й се Кулен. — Най-елементарна паника, Ленор, чисто самовнушение. Намираме се в симулация, която в момента те е блокирала. Нищо им няма на краката ти. Не ставай глупава.
Рени го изгледа ядосано.
— Кулен, моля те, млъкни.
— Вижте, вижте! — !Ксабу бе застанал в един процеп — широкия вход към търбуха на симулирания самолет допреди малко, а сега тясно прозорче на два-три метра над главите им. — Шип от някакво растение.
Пусна го на Рени, която го улови по-скоро за да се предпази, отколкото от любопитство. Донякъде напомняше гладък рог на антилопа, дълъг колкото ръката й и почти толкова широк, със заострен връх. Опита се да го огъне, но не успя.
— Може да свърши работа — каза тя на !Ксабу, когато той се спусна до нея.
Използвайки бодила като лост, тя успя да повдигне част от командното табло дотолкова, че Кулен да се измъкне. Докато той раздвижваше и масажираше подутите си стави, партньорката му пак се развика паникьосана.
— Добре, добре — каза той. — Знаеш ли, че ти май наистина си заклещена, Куок?
— Хайде просто да се опитаме да й помогнем.
Рени откри нещо като стабилна опорна точка и се опита да изправи с лоста седалката на втория пилот.
— Не си хаби силите. Има по-лесен начин. — Кулен запълзя нагоре по пода, докато откри някаква врата на таблото. Взе шипа от Рени, разби вратата и измъкна метална кутия с дръжка.
— Видя ли? Заради тъпите правила на Кунохара трябва задължително да държим шибаните виртуални инструменти в нашите шибани виртуални самолети. И това ако не е чиста лудост?
Смъкна се по наклонения под, взе от комплекта един гаечен ключ и отвъртя болтовете, които прикрепяха към пода креслото на втория пилот. Ударът бе деформирал конструкцията на водното конче — наложи се да освободи креслото от релсите с няколко ритника.
Нужни им бяха още няколко минути неочаквано непосилна работа, докато успеят да измъкнат Ленор.
— Аз… аз все още не мога да движа краката си — каза с кротък, някак призрачен глас тя.
Тонът й още по-малко се понрави на Рени. Благодарение най-вече на ловките крайници на !Ксабу успяха да я пренесат до процепа и внимателно да я спуснат на земята от височина три човешки боя. Водното конче бе забило нос в горския килим като биплан от Първата световна война, деликатните му крила бяха увиснали напред, а лъскавата цилиндрична опашка сочеше към небето.