— Не мога да ходя — измърмори Ленор. — Не мога да движа краката си.
— Ама че тъпотия — изстреля Кулен. — Чуй ме, ако случайно си забравила, имахме, струва ми се, само трийсетина минути аванс пред оня рояк Еситон, който ще предизвика адска бъркотия в Кошера, ако не ги предупредим. Той млъкна. По източеното му лице се прокрадна мимолетен израз на уплаха. — Без да споменавам, че самите ние сме точно под носа им.
— О, Господи. — Ангажирана с измъкването на Ленор от строшения самолет, Рени абсолютно беше забравила за мравешката армия. — О, Божичко, те ще ни изядат. О, какъв ужас!
— Няма да ни изядат — процеди с погнуса Кулен. — Само ще ни попречат да предупредим Кошера и ще изхабим толкова пари за препрограмиране и реконструиране, колкото не ми го побира главата. Това е симулация — май съвсем забрави.
Рени погледна към него, а след това към !Ксабу, извил вежди в странен израз на сим-обреченост. Реши, че няма никакъв смисъл да си губят времето в спорове.
— Точно така, това е симулация. Да вървим нататък, съгласни ли сте?
Рени и !Ксабу помогнаха на Ленор да се качи на гърба на Кулен.
— Как са краката ти? — попита я той. — Чувстваш ли болки?
— Сега не… Просто не мога да ги движа. — Ленор затвори очи и обгърна здраво врата на Кулен. — Не ми се говори. Искам да си отида у дома.
— Работим по въпроса — отвърна Рени. — Но всяка информация може…
— Не — започна да се държи като капризно дете Ленор. — Не ми се приказва повече за това. Толкова е глупаво. Всичко това не се случва.
И това обяснение беше точно толкова безсмислено, помисли си Рени, докато си проправяха път през гората от трева, колкото и всичко останало, което бе чула напоследък.
Независимо че носеше Ленор на гърба си, в началото Кулен бе категоричен, че ще бъде водач на малката им група. Рени не искаше да отстъпи, но преди да се счепкат двамата с ентомолога, !Ксабу заяви, че е най-добре той да върви отпред. След като Кулен се убеди, че !Ксабу има дълъг опит в ловуването и преследването на дивеч и следователно нещата са поставени на „научна основа“, той ориентира бушмена, в каква посока се намира Кошерът, и !Ксабу се захвана да търси пътеки през джунглата от трева.
Бе едно от най-странните и сюрреалистични пътувания, които Рени бе предприемала някога — а като се имат предвид преживяванията й от последните месеци, това означаваше твърде много. Погледнат през очите на едно насекомо, светът бе наистина удивително място, изпълнено със страховити, но същевременно и очарователни гледки. Една гъсеница, която тя не би и погледнала в реалния свят, сега се възвишаваше като блестящ, жив, фантасмагоричен обект, голям колкото автобус. И докато тя и останалите се прокрадваха внимателно покрай нея, гъсеницата пристъпи по листото, което прегризваше, и по тялото й от край до край премина вълнообразна тръпка. Когато тръпката най-после стихна, вертикалните челюсти отново загризаха листото, тракайки като машината за рязане на картон във фабриката, в която Рени бе работила едно лято.
Забързани към Кошера, те прекосяваха истински парк за сафари, гъмжащ от хитинови чудеса — увиснали по стъблата на растенията листни въшки, сякаш овце в безтегловност, които пасат в преобърната с главата надолу ливада; червеи, които ровеха прогнили растения с целеустремеността на кучета, надушили заровени кокали; дори един скакалец, който отскочи надалеч при приближаването им и едва не катапултира в орбитална траектория, звънвайки проглушително с извития си като струна екзоскелет. Ако притежаваше такива размери в реалния живот, изпита истинска възхита Рени, би могъл да скочи направо върху най-високата сграда в търговската част на Дърбан.
На едно място внимателно заобиколиха някаква паяжина — невероятна инженерна конструкция от сегашната им гледна точка, — но при мисълта, че може да се оплете в нея, я полазиха тръпки. Извърна се няколко пъти нервно назад, но от конструктора нямаше и следа.
Флората също бе изумителна, а всяко растение бе откровение на сложността. Дори плесента, чиято повърхност преливаше от форми, незабележими при обичайните пропорции поради миниатюрните си размери, будеше възхищение. И пръстта бе съвършено различна, защото онова, което за нормалното човешко око беше плоска следа, всъщност се състоеше от дълбоки ями със стръмни склонове и безброй други препятствия за пътешественик с размерите на насекомо.